Запали реката [bg]

Жълта лента обикаляше къщата от единия до другия край по поредица метални колчета, разположени на около пет метра навън в двора и минаваше зад отсрещния ъгъл. В цветната леха до предната врата стоеше криминолог. Дълбаеше дупка в дървената ламперия с помощта на лъскав метален инструмент, който приличаше на хирургически пинсети. Носеше латексови ръкавици и цял защитен гащеризон, типичен за професията му.

Гърни слезе от колата с удостоверението в ръка и тъкмо се запъти през моравата към оградения с лента участък, когато го спря познат глас.

— Хей! Дейв! Насам!

Обърна се и видя Марк Торес да му маха с телефона си през отворения прозорец на цивилната кола. Отиде до нея и го изчака да приключи обаждането.

Младият детектив слезе с угрижен вид от автомобила си.

— Боях се, че съм те изпуснал. Имаше ли проблем тук… след стрелбата?

Гърни сви рамене:

— Нищо сериозно. Хедър Лумис искаше да е със съпруга си. Можеше да се окаже последният й шанс да го види жив. Така че я откарах.

— О! Разумно — въздъхна Торес, но не се отпусна напълно.

— Къде е Търлок?

— Не знам. Бях в управлението. Той ми каза да дойда тук и да намеря местоположението, използвано от снайпериста на АРС.

— Снайперист на АРС? Така ли се изрази?

— Точните му думи.

— Беше толкова сигурен, че има връзка с АРС?

— Абсолютно уверен. Ти имаш ли съмнения?

— Аз имам съмнения за всичко, свързано с този случай.

— Ще знаем повече, когато Гарет извади куршума от дървенията. Отнема му толкова време, понеже се опитва да запази колкото се може повече от входния канал.

Гърни погледна към лехата и към криминолога с провиснал по високото и слабо тяло гащеризон. Беше затънал до колене в пурпурен декоративен лук и вечерни иглики — детективът ги разпозна, понеже бяха сред любимите цветя на Мадлин заедно с монардата и дигиталиса.

Торес продължи:

— Предположихме, че изстрелът може да е дошъл оттам… — той посочи обширното каре с къщи на няколко пресечки по-нагоре по хълма. — Четирима от нашите обикалят от врата на врата и се опитват да установят дали някой е видял нещо. Все някой там горе трябва да е чул изстрела, дори ако е бил заглушен — предполагам, че е така, понеже съседите тук определено не са обърнали внимание на пукот, а щяха, ако…

Гърни си спомни, че полицията бе обикаляла из „Гринтън“ за информация, но не бе получила особено съдействие след стрелбата по Стийл. „Блустоун“ обаче беше различен квартал — от тези, в които приемаха ченгетата за съюзници, а не за врагове.

— Измъкнах го! — с доволна усмивка криминологът в лехата вдигна невредим на вид куршум. Гърни и Торес преминаха под лентата и отидоха да го огледат отблизо.

— Изглежда еднакъв с този, който извади от дървото в Уилард Парк — отбеляза младият следовател.

— Да. Същият калибър, пак е с метална обвивка без видими деформации, чистичък и спретнат за балистичната експертиза… — криминологът пъхна куршума в малко пликче за улики, вече етикетирано и датирано.

— Добра работа — похвали го Торес. — Благодаря ти!