Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Запали реката [bg]
Запали реката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Запали реката [bg]

Электронная книга - «Запали реката [bg]». Краткое содержание книги:

Убийството на полицай подпалва ада в западналото градче Уайт Ривър. Напрежението ескалира. Демонстрациите срещу корупционните полицейски практики — също. Ситуацията заприличва на буре с барут и местните власти решават да потърсят помощта на Дейв Гърни, който продължава да държи рекорда за най-много разкрити убийства в нюйоркската полиция. Но когато двамата основни заподозрени на свой ред са намерени мъртви, провокативните въпроси на Гърни водят до отстраняването му от случая. Воден от инстинкта да открива истината зад всяка привидност, Гърни продължава разследването сам. Докато полицията търси улики, той търси причините за тях. Възможно ли е доказателствата тук да са основната пречка пред задържането на истинския убиец? Как откриваш маниакален престъпник, когато всяка хипотеза за мотива му звучи абсурдно, а труповете продължават да се множат? Докато се опитва да си отговори на тези въпроси, Гърни се сблъсква с жестокост и гениално планиране, които надхвърлят всичко, пред което се е изправял до този момент. А в собствения му дом се появява ужасяваща тайна, датираща отпреди цяло столетие. Романите на Вердън предлагат заплетен сюжет, наелектризиращо напрежение, майсторски развити герои и богати описания. — Booklist Преди да се посвети на писането, Джон Вердън работи на няколко отговорни позиции в рекламни агенции. Също като героя си напуска големия град и се заселва в провинциалната част на Ню Йорк, където живее и до днес със съпругата си. След разтърсващия успех на феноменалния му дебют „Намисли си число“ нестандартният трилър майстор поднася на читателите си „Затвори очи“, „Не дърпай дявола за опашката“, „Питър Пан трябва да умре“ и „Не заспивай“. „Запали реката“ е най-провокативният роман от превърналата се в световен бестселър поредица за детектив Гърни.
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 181
Перейти на страницу:

Гърни започваше да губи търпение.

— Как Прингъл е обяснил факта, че жена му и ратаят вече не се навъртат наоколо? Предполагам, все някой е забелязал.

Сервитьорката отвърна:

— Каза на всички, че са избягали заедно. Даже му симпатизираха, че го е зарязала! Какво лайно!

Лу удари с длан по тезгяха:

— Твърдо си си навила на пръста! Каза, че са избягали заедно, защото така смяташе, че са направили. Така би си помислил всеки. Ако подозираш, че жена ти и наемният работник са се сдушили, а после те изчезнат заедно, какво, да му се не види, следва да си мислиш? Разумно звучи.

— Лу, понякога мисля, че няма да разпознаеш умната мисъл, дори ако те ухапе по дирника!

Двамата се взираха един в друг с тихо презрение. Настъпилата тишина се изпълни с откъси от телевизионния дебат. Едрият тип с фермерските дрехи се наведе по-напред, омагьосан от пороя лоши новини.

— … убийствата се множат…

— … престъпниците набират мощ…

Телефонът на Гърни звънна. На екрана беше изписано името на Клайн. Детективът излезе на паркинга и присви очи срещу живописната долина, ширнала се пред него, — вече се беше приспособил към полумрака в закусвалнята.

— Гърни на телефона.

— Къде си? — припряно попита Клайн.

— На отклонението на шосе 10 между Анджайна и Уайт Ривър. Защо?

— Имаме проблем. Нова стрелба по полицай. Още не знам подробности.

— Къде?

— Блустоун. Скъпарският квартал на Уайт Ривър. Оук Стрийт номер дванайсет. Каквото и да правиш, зарежи го. Вкарай си адреса в джипиеса и давай!

— Разбрано. Но щом стигна там…

— Щом стигнеш там, ще наблюдаваш. Без шум и без война за преимущество. Полицейското управление току-що научи. Ти ще си моите очи на мястото. В момента не мога да изляза от офиса. Дръж ме в течение.

— Знаеш ли нещо по въпроса?

— Снайперист. Това е. Нищо друго.

Когато Гърни започна да повтаря адреса, Клайн затвори.

На детектива му хрумна да се обади веднага на Лумис, за да му съобщи за спешния случай и да пренасрочи срещата. Докато ровеше в списъка с последните си обаждания за номера му, се сети, че е бил скрит — автоматичен навик на много полицаи.

— Така и не си получи кафето…

Гласът зад Гърни принадлежеше на сервитьорката. Той се извърна и видя, че тя държи стиропорена чашка.

— Сложих сметана. Съжалявам за разправията. Лу понякога е направо непоносим!

Гърни взе чашката и бръкна в джоба си за портфейла.

— Зарежи тази работа. За сметка на заведението е. Най-малкото, което можем да направим… — събеседничката му го озари със замаяната си усмивка.

— Благодаря. Може ли да помоля за още една малка услуга?

Усмивката й показа искрица интерес.

— Детектив Рик би трябвало скоро да дойде. Ще му кажете ли, че се налага да тръгна по полицейска работа и го моля да ми се обади? Има номера ми.

— Няма проблем! — искрицата угасна.

Гърни се качи в колата, вкара в джипиеса адреса, даден му от Клайн, и потегли към междущатската с двойно по-голяма от ограничението скорост.

* * *

Оук Стрийт се оказа разположена в по-долния край на „Блустоун“, който Клайн беше описал като скъпарския квартал на Уайт Ривър. Улицата минаваше по основата на плавен склон, който се издигаше от мрачния „Гринтън“ нагоре по платото в северния край на града. Поне доколкото Гърни забеляза, целият „Блустоун“ изглеждаше като Оук Стрийт — спокоен квартал с по-стари и добре поддържани домове, спретнато окосени дворове и с дървета покрай тротоарите. Следобедното слънце къпеше района в топло сияние.

Когато Гърни пристигна пред номер 12, преброи пет коли на полицията, паркирани кой както може под ъгъл спрямо къщата, две бяха с отворени предни врати, всички — с хаотично мигащи лампи. На входната алея беше паркирана линейка от болница „Мърси“. Двама униформени полицаи размотаваха ролка жълта лента за ограждане на местопрестъпления.

Гърни паркира до една от полицейските коли и тръгна по алеята, вдигнал пред себе си служебното удостоверение от прокуратурата.

Неколцина полицаи и детективи се въртяха на предната морава около сгъваема носилка, свалена на земята. На няколко метра от тях жена със суитшърт и джинси седеше на тревата и държеше кухненска шпатула. Ридаеше като бебе. На няколко метра от нея в тревата се въргаляше жълта кухненска ръкавица. До жената беше коленичила лекарка от Спешна помощ и я прегръщаше с едната ръка. До тях стоеше сержант с долепен до ухото телефон.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)