Запали реката [bg]

— Тя трябва да е със съпруга си!

— Заместникът каза, че…

— Хич не ми пука за някакъв заместник!

Линейката вече излизаше от алеята на Оук Стрийт.

Жената продължаваше да пищи:

— Пуснете ме…

— Стига толкова! — отсече Гърни. — Веднага отиваме в болницата! Аз поемам отговорност. Казвам се Дейв Гърни, от окръжната прокуратура.

Без да се съгласява с нищо, сержантът разхлаби хватката достатъчно, за да позволи на детектива да подкрепи жената и да я отведе до субаруто. Полицаите на местопрестъплението изглеждаха притеснени от спора, но и неуверени дали е редно да се намесват.

Гърни помогна на жената да се качи в колата. Тъкмо заобикаляше да седне на шофьорското място, когато пред субаруто рязко спря тъмносин „Форд Експлорър“.

Задната врата се отвори и отвътре излезе Джуд Търлок. Надзърна в колата на Гърни

— Какво прави тя там? — подметна почти с безразличие.

— Отвеждам я в болницата. Съпругът й може би умира.

— Ще можеш да го направиш веднага след като поговоря с нея.

— Нещо не ме разбра. Разкарай колата си от пътя ми!

За част от секундата Търлок изглеждаше изненадан. След това изражението му се изглади в заплашителната липса на всякакви емоции. Заговори равно:

— Правиш грешка.

— Огледай се! — Гърни посочи към улицата, където вече бяха наизлезли съседи със смартфони и други устройства. — Те записват всичко случващо се. Точно сега записват как твоята кола препречва пътя на моята. Публичният образ е всичко, нали? — той се усмихна без хумор.

Търлок отвърна с безизразен поглед.

— Някои послания имат сериозно влияние — допълни детективът, като погледна към прозорците на колата и се убеди, че са затворени и жената вътре не може да го чуе. — Така че си представи следното послание на всички новинарски сайтове утре: „Заместник-шефът на полицията застава между бременна жена и умиращия й съпруг“. Смяташ ли, че такъв тип послание ще се хареса на шефа ти? Мисли бързо. Кариерата ти изтича в канала!

Търлок изкриви устни в намек за грозна усмивка и изсъска:

— Добре. Ще го направим по твоя начин. Засега!

Той даде знак на шофьора си, който премести форда само колкото да позволи на Гърни да обърне и да тръгне към болница „Мърси“.

С помощта на джипиеса детективът бързо откри болницата в края на дълъг булевард и появата й в полезрението им, изглежда, успокои малко пътничката му. Той се възползва от възможността да я попита дали е видяла какво точно се е случило.

Гласът й трепереше.

— Току-що беше излязъл от вратата. Чух някакъв звук, все едно камък удари къщата. Погледнах навън и… аз…. — жената прехапа устната си и замълча.

Гърни предположи, че ударът като от камък е бил от забиването на куршума, преминал през слепоочието на съпруга й. Попита:

— Знаете ли как звучат изстрелите?

— Да.

— Чухте ли някакъв подобен звук?

— Не.

— А когато излязохте, видяхте ли някого? Кола, която се отдалечава? Каквото и да е движение?