Запали реката [bg]

— Никой никого няма да съди, Лу.

— Както и да го наричате — намеси се Гърни, — какво общо има това с Рик Лумис?

Сервитьорката отговори:

— Той разследваше случая. Тиквените убийства.

— Не е имало никакви убийства — настоя Лу и повиши глас.

Сервитьорката също заговори по-остро:

— Според теб какво са направили ония двамата тогава, Лу? Просто са пропълзели под купчината тикви и са лежали там, докато умрат по естествен път?

— Не казвам, че не са били засипани с тикви. Знаеш, че не казвам такова нещо! Ама може да е било нещастен случай. По фермите има такива всеки ден. Че и по-лоши. Къде ти е клаузата за невинност до доказване на противното?

Сервитьорката поклати глава срещу Гърни, сякаш и двамата осъзнават колко глупаво се държи Лу.

— Ето я истинската история. Иви Прингъл и един от жътварите във фермата „Прингъл Скуош“ имали афера… — тя подчерта „афера“ с изблик на мъдро одобрение, сякаш е нещо, към което се стреми всяка жена.

— Бил е черен — услужливо добави Лу.

— Лу! Знаеш съвсем добре, че е бил предимно бял!

— Черното си е черно. Все едно да си предимно бременна…

Сервитьорката поклати глава и продължи разказа си.

— Според детектив Рик, Иви и приятелят й са влезли в подземното убежище срещу бури, което е в дъното на хамбара. По-рано същия ден съпругът на Иви — Дик, отишъл в полето с големия камион, за да събере всички останали тикви, от които хората не се интересували особено след Хелоуин. Натоварил тези непродаваеми тикви — цели три тона, в големия си камион. След това, докато Иви и приятелят й били долу в избата и правели каквото там правели със затворени над тях врати, Дик взел, та изсипал всичките три тона тикви върху тези врати. И това е ужасният начин, по който се срещнали с твореца си — голи жертви на ужасната мъст на Дик.

Лу изсумтя за пореден път.

— Дик има напълно разумно обяснение.

— Разумна лъжа, искаш да кажеш.

Лу хлопна тефтера.

— Не беше отмъщение и не беше лъжа. Той трупаше тиквите там временно, докато успее да ги премести на голямата купчина с компост.

Сервитьорката поклати глава.

— Не знаеш нищо за отмъщението, Лу.

Това явно остави противника й безмълвен.

Гърни се възползва да зададе озадачаващия го въпрос.

— Защо Лумис е обсъждал всичко това с вас?

— Понеже нашият Лу е бил в един клас в училище с Дик Прингъл, а аз бях една година след тях с Иви. Подозирам, че е търсел някакви сведения за нрава им.

— И какво беше заключението му?

— Съгласи се с мен — каза Лу високо. — Че не е било убийство, понеже Дик не беше идиот. Продаде фермата с все труповете, както си бяха заключени в онази стара дупка. Ако знаеше, че са там, щеше да знае и че ще ги намерят. Логично, нали? Лумис го видя ясно като носа на лицето ти. Сметна, че ако Дик го е направил нарочно, е щял да прояви доста по-голяма изобретателност.

— Да бе, как ли пък не се е съгласил с теб! — възмути се сервитьорката. — Всичките му заключения бяха, че няма достатъчно доказателства, за да тикне Дик в панделата. Вярвам, че дълбоко в себе си знаеше, че е извършено убийство!