Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Шестата жертва [bg]
Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Шестата жертва [bg]

Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:

Джеймс Патерсън е един от най-добрите бестселърови автори в света. С първата си книга печели наградата „Едгар“ за най-добър дебютен криминален роман. Публикуван е от издателство „Литъл Браун“ през 1976 г., когато авторът е едва двайсет и седем годишен. Оттогава той е написал над двайсет бестселъра, сред които 9 от поредицата с детектива психолог Алекс Крос. През 1997 г. „Парамаунт Пикчърс“ снима изключително успешен филм по „Целуни момичетата“, в който ролята на Алекс Крос се изпълнява от Морган Фрийман. Две други негови книги също са в процес на филмиране. Джеймс Патерсън твърди, че иска да бъде „кралят на романите, четящи се на един дъх“. Според почитателите на неговите бързоразвиващи се трилъри със стегнати сюжети той вече е такъв. Линдси Боксър и колегите й от полицията в Сан Франциско са заети до гуша с необясними и ужасяващи отвличания на малки деца, докато една от приятелките й от Женския детективски клуб се бори в болница за живота си, след като е простреляна. Линдси е изправена пред избор, какъвто не е допускала, че ще й се наложи да прави, без да знае дали разполага дори с най-малката надежда за успешен изход от положението.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 94
Перейти на страницу:

Дали има нещо общо с отвличането на Мадисън Тайлър?

Дали знае къде е тя?

Показах му значката си, представих себе си и партньора си.

— Да, аз съм Пол Ренфру — каза мъжът на вратата. — Вие вероятно сте инспекторите, които са идвали тук преди няколко дни.

Казах му, че сме ние и искаме да зададем няколко въпроса за Паола Ричи.

Ренфру ни покани вътре, а ние последвахме спретнатия домакин по коридора до зелената врата, която миналия път бяхме видели заключена.

— Заповядайте, седнете — обърна се към нас Ренфру.

С Конклин се настанихме на един от малките дивани под прав ъгъл в края на уютния офис. Ренфру придърпа за себе си стол.

— Предполагам, че искате да знаете къде съм бил, когато е била отвлечена Паола — каза ни Ренфру.

— Като начало — каза Конклин.

Изглеждаше уморен. Вероятно и двамата изглеждахме така.

Ренфру извади тесен бележник от джоба на ризата си, тънък бележник, нещо като предшественик на преносимите компютри. Той ни изнесе кратък словесен доклад за ангажиментите си от предишните дни на север от Сан Франциско, без да се запъва, като спомена времето преди, по време и след като Паола беше умряла, както и имената на потенциалните клиенти, с които се беше срещал.

— Мога да ви преснимам това — предложи той.

По скалата за тревога от едно до десет моята интуиция подсказваше седем. Ренфру изглеждаше прекалено добре подготвен и трениран.

Приех предложението му да преснима графика си и го попитах за местонахождението на жена му по това време.

— Тя прави обиколка из Германия и Франция — каза Ренфру. — Нямам точната й програма, понеже тя си я прави при самото пътуване, но очаквам да се върне следващата седмица.

Попитах го:

— Имате ли някаква представа кой би искал да навреди на Мадисън или Паола.

— Никаква — отвърна Ренфру. — Всеки път, щом включа телевизора, виждам поредна история за отвличане. Направо виртуална епидемия. Паола беше очарователно момиче и аз съм дълбоко потресен от смъртта й. Всички я харесваха. Само веднъж съм виждал Мадисън — продължи Ренфру. — Защо някой ще иска да убие такова съкровище? Нямам представа. Смъртта й е ужасна, ужасна трагедия!

— Защо смятате, че Мадисън е мъртва? — сопнах се аз.

— Не е ли? Просто предположих… Извинете, грешка на езика. Надявам се да я намерите жива.

Когато си тръгвахме, Мери Джордан, администраторката на Ренфру, стана от бюрото си и ни последва до вратата.

Щом излязохме навън, където утринният въздух носеше миризмата на риба от близкия пазар, Джордан докосна ръката ми.

— Моля ви — пошепна бързо, — да идем някъде, където можем да поговорим, трябва да ви кажа нещо.

Глава 87

Върнахме се в Съдебната палата след петнайсет минути. С Конклин и Мери Джордан седнахме в схлупената мрачна столова. Тя стискаше чаша кафе, без да пие от нея.

— След като вие си тръгнахте тогава, преди господин Ренфру да се върне от пътуването, реших да поогледам вътре. И открих това — каза тя и извади от чантата си преснимана страница от счетоводна книга. — От регистъра е, те така го наричат.

— Къде намери това, Мери? — попита Конклин.

— Открих ключа за личния офис на Ренфру. Там пазят регистъра.

Обадих се в прокуратурата да потърся помощник областния прокурор Кати Валой. Осведомих я, а тя каза, че ще приключи след минута.

Тя беше от хората, за които една минута наистина означаваше една минута. Дойде в столовата и аз й представих Мери Джордан.

— Сержант Боксър или полицай Конклин искали ли са от вас да търсите такива материали?

— Разбира се, че не.

— Ако някой от тях ви е помолил да го сторите — каза Валой, — това ви прави агент на полицията, така че ще трябва да изключим документа, от който сте преснимали тези материали, като доказателство, ако се стигне до процес.

— Направих всичко по своя инициатива — потвърди Джордан, — така че Бог да ми е на помощ.

Валой се усмихна и каза:

— Линдси, все някога трябва да се обядва! — помаха ми с пръсти и излезе от столовата.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 94
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)