Един ден от залеза на света [bg]

— Не знам как да я направя страхотна.

— Ами научи се.

— Консултантите не я харесват.

— На мен ми харесва.

— В това няма пари.

— Не си сигурен, че е така.

— Ти наистина вярваш в пиесата, нали?

— Знам, че е хубава пиеса. Преди колко време я прочете?

— Преди около една година, но Джесика ме накара да си взема едно копие за вкъщи и скоро пак ще я прочета.

— Прочети я сега и ми се обади, а?

— Легнал съм си.

— Не можеш ли да четеш в леглото?

— Знаеш ли, ставам в ранни зори. Искам да си легна.

— Прочети я, Хари, и ми се обади.

— Защо не дойдеш тук утре сутринта? Имам неколцина консултанти. Ще я прочетеш на тях.

— Прочети я сега, а пък аз ще я прочета утре на консултантите.

— Не мога да заспя, след като съм чел пиеса.

— Тогава не спи. Запиши си един телефон. Ще бъда тук известно време.

— Добре — каза Хари. Той си записа телефона на Лора. — Ако възнамеряваш да я четеш утре, по-добре ще е да знам точно с какво разполагам. Ще ти се обадя, щом я прочета.

— Прочети я внимателно.

— Ще ми е необходим около един час.

— Не, не можеш да я прочетеш толкова бързо?

— Дума по дума ще я прочета. Не се безпокой. Не мисля, че има хляб в нея, но въпреки това ще я прочета.

Той поиска от госпожица Макдугъл хартия за писане.

— Ван има някакви тетрадки с редове.

— Чудесно. Искам да си запиша нещо. Те заспаха ли?

— Заспаха веднага щом си легнаха.

Жената му донесе дузина листове с редове и той се зае да работи върху идеи за „Моите пари“ — как да направи сюжета малко по-ясен, защото ако Хари, Джесика и консултантите смятаха, че липсва сюжет, той трябваше да се постарае. Направи списък на действащите лица. Написа какво се случва в пиесата. Помисли върху спойката между героите и събитията.

— Искаш ли едно нескафе? — попита жената.

— Да.

Изпи го, работейки. С изненада забеляза, че госпожица Макдугъл му донесе втора чаша, след като бе решила, че е изпил първата, а след това — трета. Той измисли нов персонаж — един старец, който стои отстрани и наблюдава. Не казва нито дума. Само гледа и слуша.

Записа си нещо и за песните. Все още работеше, когато Хари се обади.

— Не знам, Йеп. Определено не е чак толкова слаба, колкото си мислех. Диалогът е страхотен. Само че нещичко й липсва. Все пак е така. Сюжет или както искаш го наречи.

— Аз работех. Мисля, че ми хрумнаха няколко хубави неща.

— По-разгърнат сюжет?

— Всъщност да.

— Имаш ли копие на пиесата?

— Не, работя по памет.