Химн на смъртта [bg]

Избрала царевицата.

Нам Ок починал през март 1998 г. сам в бараката. Г-жа Сонг била на пазара да търси храна. Погребали го на хълм над града, до гроба на баща му, достатъчно близо, за да се вижда от дома ѝ. Службата за управление на железниците осигурила ковчег също както за Чханг Бо.

До 1998 г. от глада в Северна Корея били починали между 600 000 и 2 000 000 души, около 10% от населението. В Чхонгджин, където доставките на храна спрели по-рано, отколкото в останалата част на Северна Корея, жертвите може и да са били около 20% от населението. Почти невъзможно е да се изчисли точният брой, тъй като севернокорейските болници нямат право да посочват глада като причина за смъртта.

Между 1996 и 2005 г. Северна Корея е получила хранителна помощ на стойност 2.4 милиарда щатски долара, голяма част от нея от САЩ. Но макар режимът в страната да приемал помощите, той не допускал чужденците, които идвали с тях. Достъпът на агенциите за подпомагане, които се опитвали да окажат съдействие, първоначално бил ограничен само до Пхенян и д-руги внимателно подбрани места. Когато им позволявали да излизат извън кабинетите, в които работели, и хотелите, където отсядали, по улиците било забранено да се движат д-рипави хора; по време на посещенията им в училища и домове за сираци можели да се видят само най-добре облечените и нахранени деца. Правителството молело за още помощи, а в същото време криело онези, които най-много се нуждаели от тях. Служителите на агенциите за подпомагане, живеещи в Пхенян, дори нямали право да учат корейски.

През 1997 г. няколко служители на такива организации били допуснати до Чхонгджин, но при още по-големи ограничения, отколкото в Пхенян. Служителка на френската агенция "Аксион контр ла фам" (Действие срещу глада) написала в статия, че не ѝ позволявали да напуска хотел "Чхосонмасон", разположен близо до пристанището на Чхонгджин, с мотива, че можело да я бутне кола. Малко след това агенцията се оттеглила, докладвайки, че не може да потвърди дали помощта достига до онези, за които е предназначена. "Лекари без граници" също напуснали страната. Когато през 1998 г. на пристанището в Чхонгджин започнали да пристигат огромни кораби, натоварени с помощи от зърнени храни по Световната програма по прехрана (СПП) на ООН, те били разтоварвани във военни камиони и откарвани някъде. Някаква част от храната стигала до домовете за сираци и детските градини, но по-голямата част отивала за запаси на армията или била продавана на черния пазар. На агенцията на ООН ѝ трябвали почти десет години работа в Северна Корея, докато успее да създаде задоволителна система за контрол на помощите. До края на 1998 г. най-страшният глад бил свършил, но не защото положението се подобрило, както г-жа Сонг по-късно предположи, а защото били останали по-малко гърла за хранене.