Последната одисея [bg]

— И какво по-точно е довело Хунайн до тези брегове?

Този път Елена сложи ръка върху арабското копие на „Одисея“.

— Хунайн си е водил бележки върху епоса на Омир. Подчертавал е някои стихове. Но изглежда се е интересувал особено от творенията на Хефест. — Тя обърна на страниците, които беше подгънала, и зачете на глас. -„Златни и сребърни псета по две от страните стояха, беше ги сръчният Хефест изваял с художествен усет, стражи да бъдат в палата на смелия цар Алкиноя. Те не старееха, бяха безсмъртни, за вечни години“.

— Безсмъртни кучета ли? — обади се Джо.

— Изработени от скъпоценни метали — добави Елена. — От злато и сребро. Омир описва метални кучета, способни да се движат сами. Очевидно тази тема е грабнала въображението и интереса на Хунайн. Особено като се има предвид, че той и тримата му братя, Бану Муса, са написали много книги за създаването на механични инструменти.

Нехир кимна.

— Като „Книга за хитроумните устройства“.

— Именно. И разбира се, вниманието на Хунайн било насочено към нещата, изработени от Хефест. В полето на частта, която прочетох току-що, той е копирал и откъси от „Илиада“, в които се казва, че ковачницата на Хефест имала малки триножници на колела, които се движели сами и изпълнявали нарежданията му, докато богът бил обслужван и от „златни прислужници, които се суетяха около господаря си като живи жени“. И тук Омир описва автомати, включително и механични жени, изпълняващи желанията му.

— Честно казано, не бих отказал две такива — обади се Джо.

Елена не му обърна внимание.

— Ясно е, че Хунайн е бил обсебен от тази тема. Той е оставил още няколко бележки по полетата за други препратки към подобни чудеса. Бронзови коне, теглещи колесници. Метален орел, който Зевс изпратил да изтезава Прометей, задето откраднал огъня. И ако Хунайн, подобно на Страбон, е вярвал, че историите на Омир са истина, то защо същото да не се отнася и за създанията на Хефест?

— Значи смяташ, че той е тръгнал да ги търси — каза Джо.

Елена кимна.

— Не зная къде е тръгнал да ги търси, но знам кого е търсил.

Нехир се намръщи невярващо.

— Наистина ли?

Елена обърна на друга отбелязана страница от капитанското копие на „Одисея“.

— Малко след посещението си в Подземното царство Одисей се озовал в странна изгубена страна, в която живеели „най-далечните хора, които смъртни други не срещат“. Тези хора, феаките, били и много технологично напреднали. Корабите им били бързи — „и ястребът даже, бързата птица, соколът не би го с крилете си стигнал“ — и можели да се движат сами. Въвеждаш курса и корабът те отвежда там. Всъщност Одисей най-сетне се прибрал у дома на борда на феакски кораб.