Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Сериозно ли? — попита Самуел замислено.
— Съвсем сериозно.
— Добре е да зная това — добави Самуел — и ще го запомня. Но преди да стигнеш дотук, защо не се обърнеш към Наполеон, след като братът на майка ти е загинал, докато е бил на служба при него? Той има това качество на великите хора да знае да награждава тези, които са служили при него. Може да даде на майка ти пенсия, работа, въобще препитание.
Трихтер гордо вдигна глава:
— Аз съм германец. Мога ли да искам нещо от подтисника на Германия?
— Ти си германец, това е много добре, но нали един ден ми каза, че майка ти е французойка?
— Французойка е, наистина.
— Тогава скрупулите ти са неуместни. Пак ще поговорим за това. Но за момента трябва незабавно да се платят дълговете ти.
— О, отказал съм се от тази утопия.
— Не трябва никога от нищо да се отказваш. Исках да поговоря с теб по този въпрос. Кой от кредиторите ти най-много те преследва?
— Ще повярваш ли? Не е кръчмар — каза Трихтер. — Кръчмарите ме уважават, пазят ме, привличат ме като рядък и любопитен пияч, като труднодостижим идеал, който предлагат на вниманието на публиката. Моите облози им носят обилни печалби. Естествено около мен се напиват по мой пример. Аз съм школа. Впрочем аз предизвиквам внимание в една изба: украсявам заведението, аз съм лукс. Един уредник на балове искаше да ме наеме за тридесет флорина на седмица, при условие че ще постави обява пред заведението:
Отказах заради достойнството си, но вътрешно бях поласкан. О, не, не кръчмарите са тези, които ме преследват. Най-злият ми кредитор е Мулдорф.
— Шивачът?
— Самият той. Под предлог че ме облича от седем години, без да съм платил още първата си сметка, този подлец ме преследва. В продължение на шест години всеки път, когато искаше да му платя сметката, си поръчвах при него нова дреха, но от година насам съвсем отказва да ме облича. Недоволен, той безочливо ме преследва. Онзи ден минавах покрай магазина му, а той имаше неблагоразумието да излезе и да ми каже насред улицата, че дрехата, която нося, е негова, след като не съм я платил, и протегна нечестивата си ръка.
— Нима си позволява по този начин да пренебрегва привилегиите на университета — извика Самуел.
— Бъди спокоен — отвърна Трихтер. — Един високомерен поглед задържа навреме този безразсъден човек. Аз му прощавам. Разбирам гнева на този буржоа по рождение, отчаян от дългото чакане на една кръгла сума, а и не може да се оплаче пред съда заради университетските закони, които забраняват на еснафите да ни дават на кредит. И без това, както ти казах, думите му не бяха последвани от действия.
— Това, че е имал намерение, вече е достатъчно — извика Самуел. — Мулдорф трябва да бъде наказан.
— Без съмнение това е важно, но…
— Но какво?… Осъждам го да ти даде разписка, а освен това и да ти отпусне голямо обезщетение. Това удовлетворява ли те?
— Чудесно, но да не се шегуваш?
— Ще видиш. Дай ми нещо за писане.
Трихтер се почеса затруднен по главата.
— Нямаш ли нещо за писане? — повтори Самуел.
— Работата е там — каза Трихтер, — че нямам нито мастило, нито перо, нито хартия.
— Позвъни. Трябва да се намери някъде в хотела.
— Не зная, това е хотел за студенти. Никога не съм искал подобно нещо.
След позвъняването на Трихтер дойде един слуга и донесе необходимото.
— Почакайте — каза Самуел на слугата. Той написа:
„Скъпи ми господин Мулдорф,
Един приятел ме предупреди, че вашият длъжник Трихтер е получил от майка си петстотин флорина.“
— На Мулдорф ли пишеш? — прекъсна го Трихтер.
— На самия него.
— И какво му пишеш?
— Предисловие, въведение в темата, изложение на комедия или на драма,
— Аха! — каза доволно Трихтер, без да разбира нищо.
Самуел запечата писмото, написа адреса и го даде на момчето.
— Изпратете това на първия „лешояд“ (хлапак), когото срещнете, и му дайте тази монета за услугата. Той ще предаде писмото, без да казва откъде идва то.
Момчето излезе.
— Сега — обърна се Самуел към Трихтер — ще отидеш при Мулдорф.
— За какво?
— За да си поръчаш цял кат дрехи.
— Той ще ми поиска пари!
— Разбира се, за бога! Това е очевидно, но тогава ти ще го изпратиш по дяволите.
— Хм, възможно е да се разсърди, че съм отишъл да му се подигравам.
— Ще го обиждаш, ще го доведеш до крайност.
— Но…
— Какво става с теб? — прекъсна го Самуел със строг глас. — Откога любимата ми лисица си позволява да противоречи, когато говори неговият сеньор? Аз те водя, няма нужда да виждаш: моите очи гледат вместо теб. Върви при Мулдорф, бъди много нахален и неблагоразумен и се моли на Бога да завърши с жеста си от оня ден.