Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Напред! — извика Самуел. — Не трябва да даваме време на подкреплението да дойде.
И като застана начело на една група, която носеше огромна дървена греда, пръв направи крачка към вратата.
— Огън! — извика началникът на охраната.
Екна залп срещу обсадителите.
Нито един студент не отстъпи и крачка назад. Няколко изстрела с пистолет отвърнаха. След това, преди охраната да е имала време да зареди отново пушките, студентите блъснаха вратата с огромно усилие с двадесетина талпи. Вратата се огъна.
— Смелост, момчета! — извика Самуел — Още един удар и сме вътре. Но почакайте.
Той пусна гредата, взе един железен лост и повдигна вратата с него. Десетина лисици сториха същото и вратата малко се повдигна.
— Удряйте сега! — каза Самуел
Ударът от двадесет греди отекна, а вратата се продъни с трясък.
Втори залп гръмна по студентите.
Самуел вече беше в двора.
Един войник се целеше в него. Той се хвърли върху него със скок на пантера и го повали на земята с лоста.
— Долу оръжието! — нареди той на охраната.
Но заповедта беше излишна. Студентите бяха проникнали след него в двора и така го изпълниха, че беше невъзможно човек да си вдигне ръката.
Освен войника, убит от Самуел, още трима други лежаха на земята, повече или по-малко ранени от куршумите на пистолетите. Седем или осем студенти също бяха ранени, но за щастие, не сериозно.
Обезоръжиха охраната и изтичаха до килиите на Трих-тер и двамата му другари, които скоро бяха на свобода.
След това победителите натрошиха вратите и прозорците.
После се позабавляваха, като необходима предохранителна мярка, да поразрушат затвора.
Докато се отдаваха на тези забавни упражнения, дойдоха да ги предупредят, че е свикан академичният съвет, за да обсъди поведението на ръководителите на бунта.
— А, значи академичният съвет ни съди! — каза Самуел. — Е, добре! И ние пък ще осъдим академичния съвет! Хей! — извика той. — Лисици и синигерчета, пазете на изходите на улицата. Съветът на сеньорите ще заседава.
Сеньорите се събраха в една зала в затвора.
Самуел взе веднага думата. Този път това бе една кратка войнствена реч, по примера на Тацит, съпровождана от далечната глъчка и барабанния бой, без да бъде прекъсната нито веднъж от тези двадесетгодишни съзаклятници.
— Слушайте, нямаме време за губене. Чувам тръбата да свири сбор. Войските ще бъдат тук всеки момент. Налага се да вземем решение веднага. Ето какво е моето мнение:
Предложени бяха всевъзможни начини за отмъщение: опожаряване на къщата на Мулдорф, разрушаване на града и прочие. Във всяко едно от тези предложения има чар, не отричам това. Но това ще доведе до борба с полицията, до проливане на кръв, загуба на чудесни приятели. Няма ли да е по-добре, ако постигнем същия резултат без загуба на кръв?
Какво искаме ние? Да накажем буржоата. Е, добре! Има един начин да ги накажем по-жестоко, отколкото ако счупим няколко стъкла или изгорим няколко сгради. За четвърт час можем да разорим Хайделберг. За това трябва да направим само едно: да си отидем.
От какво живее Хайделберг, ако не от нашето присъствие? Кой издържа шивачите? Тези, които носят техните дрехи. Кой издържа обущарите? Тези, които носят техните ботуши. Кой храни месарите? Тези, които ядат месо.
Затова нека да отнемем на търговците техните клиенти, на професорите техните студенти и от този момент няма да има вече нито професори, нито търговци. Хайделберг без нас е като тяло без душа. Хайделберг ще бъде мъртъв.
А, значи един търговец е отказал да даде стоката си на студент? Е, добре! Всички студенти ще оставят стоката на всички търговци. И ще видим какво ще правят те. Един от тях отказва да обслужи един от нас? Е, добре! Няма да обслужват повече никого!
Предлагам да им се даде един такъв пример, който да се запомни в историята на Бургеншафт и който ще стане правило за студентите и урок за еснафите за в бъдеще. Предлагам масовата емиграция на Университета и възбрана (Verruf) върху града Хайделберг.
Гръм от ръкопляскания заглуши думите на Самуел.
Заминаването бе гласувано с аплодисменти.
XLI
ЗМИЙСКА ПРЕДПАЗЛИВОСТ И ЛЪВСКА СИЛА
Сеньорите се разпръснаха из тълпата и съобщиха за взетото решение, което предизвика всеобщ ентусиазъм.
Бе уговорено, че студентите ще имат на разположение останалата част от деня, за да се подготвят, че няма да казват на никого за взетото решение и че ще напуснат града тихо и спокойно през нощта, така че, когато на другия ден буржоата станат, да бъдат смаяни и изпълнени с угризения.