Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
Всичко това бива заменено от някоя стара лула край тезгяха за търговия с лисичи кожи. Този, който е избягвал да поздравява еснафите,, сам става еснаф, жени се, има деца, уважава принцовете, коленичи пред властта и смята, че е смешно и глупаво да се занимава с щастието на хората и независимостта на страната си. Но си мислех, че сме оставили тези метаморфози на обикновеното стадо и под небето има все още отбрани сърца, готови на упорство за благородното дело. Юлиус, все още ли си от нашите, да или не?
— Винаги! — извика Юлиус, чийто поглед проблесна. — Но дали ще ме искат още? Самуел, ако не съм ти говорил за Тугендбунд, то не е от безразличие, а от угризения. В деня на моята женитба имаше асамблея на Съвета, а аз не присъствах. Какво искаш? Щастието ми ме накара да пренебрегна задълженията си. Това е една грижа, която оттогава не ме е напускала. Чувствам се виновен и се срамувам да мисля за това. Ако не съм ти говорил, то не е, защото не съм мислил: напротив, то е, защото мисля прекалено за това.
— А ако ти предложа възможност не само да се реабилитираш пред Съвета, но и да се издигнеш? Не само да ти простят, но и да ти благодарят?
— О, с каква радост бих приел!
— Това е добре! — каза Самуел. — Я чуй!
В този момент иззвъня звънецът. Самуел не помръдна.
Звънецът иззвъня втори път, после трети път. Самуел стана.
Той отвори малката врата, срещу тази, през която бяха влезли.
Юлиус видя стълба, продължение на първата, която без съмнение слизаше до река Некар.
XXXVI
ЛЕГОВИЩЕТО НА ЛЪВА
Почти веднага след това влязоха трима маскирани мъже.
Първият от тях носеше факел.
Самуел поздрави с голямо уважение и ги покани да седнат. Но тримата не помръднаха, вероятно изненадани от присъствието на Юлиус.
— Юлиус Хермелинфелд, господа — каза Самуел, като им го представи. — Господарят на този замък, който той предоставя на ваше разположение, и беше редно поне да ви поздрави. Юлиус, това са нашите водачи от висшия Съвет, които идват тук за първи път, за да видят убежището, което сме им подготвили.
Тримата кимнаха одобрително с глава и седнаха. Самуел и Юлиус останаха прави.
— Нашите господари и водачи лесно ли намериха пътя? — попита Самуел.
— Да — отговори единият от тримата. — Благодарение на картата, която ни начертахте и чиито указания следвахме стъпка по стъпка.
— Ако ви е удобна, тази стая би могла да се използва за вашите тайни събирания.
— Чудесно. Само че дали са взети всички предохранителни мерки, за да се чувствуваме на сигурно място?
— Сега ще видите. Юлиус, помогни ми да изтеглим това въже.
Той сочеше едно въже от усукани метални нишки, което висеше от свода до стената.
Като увиснаха за дръжката на въжето, те го смъкнаха с една стъпка. След това Самуел закачи дръжката за една кука, зазидана в гранита.
— Този механизъм — каза той — освобождава двадесет отвора в пода на всяко от двете стълбища, които водят тук. Сами виждате, че трите железни врати са ненужни. Сега цяла армия не би могла да стигне до вас: трябва да бомбардират замъка и да го разрушат до последния камък, а вие имате четири изхода, за да избягате.
— Добре! — каза ръководителят.
— А сега — продължи Самуел — искате ли да видите голямата зала за общи събрания?
— Дойдохме тук, за да видим всичко.
— Почакайте тогава да вдигна капаците на отворите — каза Самуел.
Той откачи дръжката, която бе закачил за куката, металното въже се вдигна и в далечината се чу глухият шум на капаците, които се затваряха.
След това, като взе факела, Самуел отвори малката врата, през която бяха минали ръководителите, и петимата слязоха по стълбите.
След двадесетина стъпала, Самуел задвижи един лост в гранита, появи се отвор и ръководителите се озоваха в дълъг коридор, по който Самуел ги поведе.
Така вървяха четвърт час.
Накрая стигнаха до една врата.
— Тук е — каза Самуел.
Той отвори вратата и въведе ръководителите и Юлиус в просторна, издълбана в скалата зала, където спокойно можеха да се настанят двеста души.
— Вече не се намираме под замъка — каза Самуел. — Съмишлениците ще минават по склона на планината и няма да знаят за съществуването на каквато и да било връзка между тази зала и замъка Ебербах. Уредих това по този начин, така че при нужда един Ото Дормаген, който може да предаде асамблеята, да не излага на опасност нито господарите на замъка, нито мястото за вашите събирания. А сега, след като видяхте всичко, удовлетворява ли ви това място. Доволни ли сте?