Адската дупка
- Автор: Дюма Александр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Добриана Добрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адската дупка». Краткое содержание книги:
— Помощ! — извика той с все сила.
XL
VERRUF
Нека разкажем накратко за важните събития, които последваха.
При вика на Трихтер двете лисици се притекоха, освободиха другаря си от зъбите на кучето и като разбраха без излишни обяснения за приключението, се втурнаха в къщата на шивача. Това бе жестока битка, която не след дълго привлече други съседи и други студенти. Стълкновението щеше да стане всеобщо, когато дойде полицията.
Трихтер и неговите приятели се оказаха обградени от буржоата от една страна и полицията от друга. Колкото и славно да се бореха, положението бе невъзможно. Трябваше да се отстъпи. Няколко студенти успяха да избягат. Но Трихтер и другите две лисици бяха заловени. Отведоха ги в затвора, здраво охранявани.
За щастие затворът се намираше на две крачки от мястото на събитието, тъй като студентите започнаха да се появяват на групи и дори имаше опити да бъдат освободени затворниците. Но полицаите, подпомогнати от буржоата, успяха да се справят и трите лисици се озоваха в затвора.
Мълвата за сбиването и за обидата, нанесена на Университета, скоро се разпространи. Десет минути по-късно всички студенти бяха научили. В миг всички учебни зали се опразниха и дори най-посещаваните професори четоха лекциите си отначало на обърнати гърбове, а след това и на празни банки.
Получи се струпване на хора по улиците. Бяха арестувани трима студенти заради едно сбиване с еснаф! Това беше нещо сериозно и заслужаваше отмъщение. Решиха, че ще ги освободят всички заедно, и се насочиха към хотела на Самуел. Положението беше такова, че си струваше да бъде предупреден кралят.
Самуел покани всички в огромната зала, която вече ни е известна от търговията с лисици. Събранието бе ръководено от него и всеки можеше да изказва своето мнение.
Това беше едно паметно заседание в не много парламентарен дух. Не е необходимо да се казва, че всички мнения бяха буйни, гневни, възбудени. Ръкоплясканията бяха пропорционални на пламенността на предложенията.
Една мъхеста къща поиска да подпалят магазина на Мулдорф.
Един синигер бе прогонен с викове, защото спомена, че могат да се задоволят с уволнението на полицаите, които бяха арестували Трихтер и доблестните му защитници.
— Хиляди дяволи! — изкрещя една златна лисица. — Необходимо ни е уволнението на техните началници, а дори и то ще е малко.
Избухнаха всеобщи одобрителни викове.
Тогава настъпи врява от най-заплашителни и невероятни предложения.
Един искаше да се накажат всички шивачи от града заради престъплението на Мулдорф, като бъдат събрани всички просяци от околността и бъдат облечени безплатно с всичко, което имаше по магазините.
Друг, чиято реч толкова се хареса, че искаха да я отпечатат, твърдеше, че това ще е по-скоро скромно удовлетворение, че не е замесен само един шивач, но и един обущар и един колбасар. Те бяха набили студентите не като шивач, обущар и колбасар, а като буржоа вследствие на вечната им омраза към студентите, така че не трябваше да се занимават само с шивачите, колбасарите и обущарите, но и с буржоата като цяло и че Университетът можеше да си отмъсти само с грабеж на града.
Спорът, който се поддържаше от пламъка на все по-разюзданото младежко въображение, обещаваше да продължи дълго.
Тогава стана Самуел Гелб.
Настъпи дълбока тишина, а председателят взе думата със следните изрази:
— Господа и скъпи другари,
Тук се казаха чудесни неща и Университетът може само да избира от различните начини за отмъщение, които бяха предложени и подробно развити. Но уважаемите изказващи се ще ми позволят да отбележа, че има нещо по-важно от това да си отмъстим на нашите неприятели (слушайте! слушайте!), а то е да спасим приятелите си! (Ръкопляскания.)
Докато ние спорим тук, трима от нашите са в затвора: те чакат, чудят се, че не им отиваме на помощ. Те имат право да се съмняват в нас! (Браво! Истина е! Истина е!)
Какво! От половин час студентите са в затвора и още не са освободени! (Дълбоко впечатление.)
Да започнем от тях и после ще се занимаем с другите. (Много добре! Много добре! Слушайте!) Да им отворим вратите, за да имат щастието да участвуват заедно с нас в наказанието на тези, които ги обидиха! (Викове Ура!)
Заседанието завърши с ентусиазъм. Студентите изтичаха да се въоръжат с колове, железни пръти и греди.
Четвърт час по-късно започна обсадата на затвора.
Всичко стана толкова бързо, че властите нямаха време да вземат мерки. Затворът се пазеше само от обичайната охрана. Като видя прииждането на студентите на ъгъла на улицата, началникът на участъка нареди да затворят вратата. Но какво можеха двадесетина мъже срещу четиристотин студенти?