Завръщането на императора
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на императора». Краткое содержание книги:
Но Стен — както обикновено — има свои планове. Защото той знае нещо за Вечния император, което ще разтърси Империята из основи. И за да изпълни своята роля, трябва просто да убие петте най-могъщи същества във вселената.
— Допуснах, че това може да ви озадачи — отвърна Кес. — Затова реших, че трябва да поговорим.
Загатваше, че шпионите са били следени от шпиони, действащи по негова заповед. Беше лъжа, но си я биваше. Пойндекс си позволи одобрително кимване.
— За съжаление… — полковникът умишлено удължи паузата — не виждам как бих могъл да помогна. Ресурсите на моя отдел… — отново пауза, за да се подчертае липсата им. — Пък и се опасявам, че ще надхвърля правомощията си.
Не беше необходимо да описва подробно тежките задължения на ръководената от него служба и допълнителното бреме, което му се бе струпало в резултат на оценяването на Хонджо като лесна мишена.
Ловет би обобщил позицията на Пойндекс веднага. Сделката — ако трябва да бъде сключена — трябваше да предвижда незабавно увеличаване на ресурсите и даване на по-голяма власт. Кес не беше глупак. Беше подготвен да направи едно-единствено предложение. Вярваше, че е толкова добро, че никой, най-малко шефът на разузнаването, не може да му устои.
— Аз и колегите ми от известно време обсъждаме един въпрос — поде Кес. — Загрижени сме, че определени гледни точки — важни гледни точки — никога не попадат на нашето внимание. Накратко, усещаме липса на задълбоченост в Тайния съвет.
Пойндекс повдигна вежда. Първият знак на емоция! Особено предвид факта, че шефът на разузнаването нямаше никаква идея накъде го води Кес. Веждата се върна обратно на мястото си — малко раздразнено. Полковникът приличаше на котка, която гневно приглажда непокорно косъмче от козината си. Кес беше доволен. Можеше да се справи с Пойндекс. Нямаше да има проблеми.
— Какво ще кажете — каза гласно, — ако ви предложа да се присъедините към нас? Като шести член на Тайния съвет.
Изпадна във възторг, когато шефът на разузнаването зяпна като риба, изхвърлена на брега.
Глава 16
Господин Еку се рееше над езерото. Слънцето топлеше, а издигащите се влажни пари от паметника на Бор му позволяваха да се носи без усилие: леки махвания с крилцата, за да придобие стабилност, потрепване с края на триметровата опашка, за да не отклони погледа си от малкото същество, което се приближаваше към него през тревата.
При други обстоятелства създанието Манаби щеше да се наслаждава на момента. Топлият въздух и слънцето бяха приятни, обстановката съвършена. Той оценяваше — както само Манаби са способни да оценят — контраста между тъмното си тяло, с поръбените с червено криле и чисто белите сетивни мустаци, с огледалното езеро, малкия чакълест плаж и наситеното синьо-зелено на моравата.
Беше се съгласил със срещата неохотно. За него по-нататъшните контакти с някой от оцелелите конспиратори бяха не само безполезни — свидетелство за провала на флотския маршал Махони, — но и изключително опасни. Пренебрегването на поканата обаче можеше да бъде не по-малко опасно.
Една изтървана от конспираторите дума — умишлено, или не — можеше да уличи Манаби, независимо колко несигурно беше предишното им участие. Не бе необходимо особено въображение, за да се предвиди реакцията на Тайния съвет. А въображението беше едно от нещата, с което Манаби бяха благословени — или прокълнати.
Стен направи всичко по силите си да изглежда непринудено. Не искаше да личи неувереността, която го владееше. Цяла седмица беше преминала в предварителни дискусии с господин Еку. Дипломацията беше влудяващо изкуство. И все пак той правеше усилия и използваше всичко, на което беше обучен. В началото провеждаха най-общи разговори, в които се преценяваха и опознаваха взаимно. После започнаха първоначалните обсъждания — но нищо по същество.
Самочувствието му не растеше от факта, че е изправен пред един от най-изкусните дипломати от расата на въздушните същества. Всички те ставаха специалисти в дипломацията още в детските си години, дори преди да загубят млечното си жило.
Беше се посъветвал с Килгър и Махони дълго преди пристигането на господин Еку. Сега двамата му приятели правеха усилия да подготвят главната операция в неговия план. Събираха оръжия, боеприпаси, гориво и продоволствие. Бор също се подготвяха, а търпението на Ото беше на път да се изчерпи. Когато Стен беше казал „да натоварим корабите“, той се бе изразил символично. Докато успее да обясни това на буквално мислещия вожд на Бор, Ото вече беше готов да се изстреля със събран от кол и въже екипаж на борда на несигурен боен кораб. Самоубийството не е безболезнено, повтаряше му Стен, докато накрая успя да го убеди.
Стен изпита огромно облекчение, когато най-накрая се срещнаха с Махони. Със своя седемдесет и пет годишен опит като шеф на корпус „Меркурий“, за Йън не беше особено трудно да се изплъзне от преследвачите си.