Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Но когато заобиколих още едно дърво, минах между други две, се озовах отново до рекичката и почти паднах до брега. При положение, че познавах компаса, се бях завъртял в кръг.
Целия си живот бях прекарал в планините, в град, обграден от гори, и бях чувал истории за опитни планинари, които се загубвали посред бял ден и при чудесно време. Спасителните отряди много често откривали объркани и засрамени екскурзианти.
Някои бедни души не били нито объркани, нито засрамени. Били мъртви. Обезводнени, прегладнели, разкъсани от мечка, убити от пума, наранени при падане… В жестоката колекция на майката-природа инструментите на смъртта бяха безбройни.
Всеки кът дива природа можеше да се окаже неразгадаем лабиринт. През година-две „Сноу Каунти Газет“ публикуваше на първа страница история за турист, лутал се в продължение на няколко дена, като през цялото време се намирал на километър от магистралата.
Никога не съм бил безстрашен в гората. Обичам цивилизацията, огъня в камината, уюта в кухнята.
Обърнах гръб на безсловесния брътвеж на бягащата вода и се опитах с всички сили да различа вековните форми на дивата гора. Колебливо тръгнах напред, после забързах, изпълнен с повече страх, отколкото решителност.
Сама и в опасност, Лори имаше нужда от Дейви Крокит. Вместо това имаше само мен — Джулия Шилд с окосмени гърди.
33
Това не го видях, но ми беше разказано.
Заключена в експлоръра, Лори се опитала да ме проследи с поглед. В този дълбок мрак това не продължило повече от петнайсет секунди, след което тя спокойно можела да се отдаде на мисли за смъртта си.
Извадила телефона и пак набрала 911. Както и преди, не успяла да се свърже.
Часовникът и бил отмерил само половин минута, а тя вече нямала никакви идеи как да си прекара времето. Обстоятелствата не бяха благоприятни за пеене на „Деветдесет и девет бутилки бира на стената“.
Въпреки че и бях спасил живота (и тя моя) през нощта, в която се запознахме, тя не беше напълно убедена в способността ми да издебна злодея и да го победя с голи ръце.
Когато всичко отмина, ми каза: „Не се обиждай, скъпи бисквитко, но смятах, че ще те убие, а аз ще свърша като булката на Голямата стъпка или още по-зле.“
Изведнъж я обзело силно безпокойство — твърди, че не се притеснила толкова за себе си, колкото за мен и аз и вярвам, защото това е типично за Лори. Рядко поставя себе си на първо място.
Нероденото ни дете било толкова важно за нея, колкото и аз. Безсилието да защити детето си предизвикало изблици на гняв и безпокойство.
Обзета от силни емоции, осъзнала, че ако само седи и чака, притеснението и страхът ще разстроят разума и и ще го превърнат в безредица от разкъсани мисловни нишки.
Хрумнало и нещо. Ако почвата под експлоръра го позволявала и ако големият и корем не и попречел, може би щяло да е добре да се измъкне от джипа, да се свие под него и да чака там скрита.
Ако съм се върнел като победител, щяла да ми извика от скривалището си. Ако злодеят се появял, щял да си помисли, че или е избягала с мен, или по-късно е избягала сама.
Отключила вратата и я отворила. Студеният въздух веднага я пронизал.
Зимната нощ беше вампир с крила от мрак и зъби от студ.
Под експлоръра щяла да лежи върху замръзнала земя. Приятелска топлинка щяла да се излъчва от изстиващия двигател, но слабо и за кратко.
Остра контракция я накарала да изпъшка. Затръшнала вратата и пак се заключила.
Никога не се била чувствала толкова безпомощна. Безсилието подхранвало безпокойството, страха и гнева и. Чула изстрели.
Завъртяла ключа — не толкова, че да запали мотора — само да свали прозореца си няколко сантиметра.
Нов залп потвърдил, че е чула автомат. Стомахът и се свил от страх, че може би вече е вдовица.
Любопитното в случая е, че третият залп и припомнил, че е неуморим оптимист. Решила, че ако нападателят не е успял да ме убие веднага, може би не е толкова добър стрелец или аз не съм лесен за убиване. При отварянето на вратата голяма част от топлината излязла. Сега студената нощ се промъквала през леко смъкнатото стъкло на прозореца и тя треперела. Вдигнала стъклото, завъртяла ключа обратно и затърсила оръжие, като започнала с джоба на вратата. Там имало кутия за боклуци, пълна с използвани салфетки и тубичка крем за ръце.
Нищо по-добро не намерила и в жабката. Пакетче дъвки „Лайф Сейвърс“. Балсам за устни. Портмоне, пълно с дребни за паркинги, и вестници.
„Ако пощадиш мен и бебето ми, ще ти дам два долара седемдесет и пет цента.“ На таблото имало кутия „Клинекс“ и два пакета влажни кърпички. Въпреки че не и било лесно в нейното състояние, успяла да се наведе и да опипа под седалката, с надеждата да намери нещо каквото и да е. Например отвертка. А защо не и револвер? Ако е револвер, защо да не е вълшебна пръчица, с която да превърне злодея в жабок. Не намерила пръчица, нито револвер, нито отвертка, нищо. Нищо, нула. Пред експлоръра от мрака се появил мъж, който издишал пара през устата си. Носел пушка и не съм бил аз.