Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
За момент си помислих, че трябва да го ударя пак. Тогава той се свлече върху волана, натискайки клаксона!
Бутнах го назад, клаксонът млъкна и погледнах към Лори, която за мое неописуемо облекчение не беше наранена.
— Никога повече не искам да чувам онази песен „Извикай клоуните“ — каза тя.
Не за пръв път тази жена ме изумяваше.
Кимайки към отпуснатия мъж на шофьорското място, жена ми каза:
— Таткото на Пунчелино.
Удивен, аз се наведох и дръпнах скиорската му шапка, за да го огледам.
— Предполагам, че малко прилича на Конрад Бизо…
— Двайсет и четири години плюс пластична хирургия — обясни тя.
Докоснах го със студените си пръсти, за да потърся пулс. Беше слаб, но стабилен.
— Какво прави тук? — попитах.
— Събира дарения за УНИЦЕф. И между другото иска нашето бебе.
Сърцето ми се сви, стомахът ми се преобърна, нещо стискаше пикочния ми мехур — забележително пренареждане на вътрешните органи.
— Бебето?
— Ще ти обясня по-късно. Джими, контракциите не са по-начесто, но определено са по-болезнени и ми е много студено.
Думите и ме изплашиха повече от куршумите. Бизо беше обезвреден, но бяхме доста далеч от болницата.
— Ще го завържа и ще го сложа на задната седалка — казах аз.
— Можем ли да се измъкнем от тук с джипа?
— Не мисля.
— Нито пък аз. Но трябва да опитаме, нали!
— Естествено.
Тя нямаше да може да стигне догоре пеша. Прекалено е далече и е прекалено стръмно. В нейното състояние, ако се подхлъзне и падне лошо, вероятно ще започне да кърви.
— Ако ще се движим с джипа — каза тя, — не го искам вътре с нас.
— Той ще е безсилен.
— … каза той и умря. Това не е просто кварталният маниак. Ако беше обикновен маниак, щеше да седне на скута ми и аз щях да му давам „Лайф Сейвърс“. Но това е великият Бизо. Не го искам тук.
Съгласих се.
— Добре! Ще го завържа за дърво.
— Добре!
— Когато стигнем до болницата, ще кажем на полицията и те ще се върнат да го приберат. Но е ужасно студено и може да е получил сътресение. Може да не оцелее.
Втренчена в Бизо с жестокост, каквато се надявах да не видя насочена към мен, Лори отвърна:
— Миличък, ако имах пиличка, щях да го закова на дървото и нямаше да кажа на никого.
Това беше важен урок за злодеи, които се надяват на дълга кариера в нарушаването на закона. Майчиният инстинкт за запазване на детето е чудно нещо. Никога не заплашвайте бременна жена, че ще вземете скъпоценното и дете, особено ако е дъщеря на дресьорка на змии. Взех пушката, отворих вратата на багажника и я пъхнах там. В кутията с инструменти имаше навито въже. В краищата му имаше закопчалки.
Отпред Лори внезапно изкрещя:
— Джими! Събужда се.
Изтичах да отворя вратата до шофьора и открих Бизо да стене и да тресе главата си напред-назад. Мърмореше уплашено:
— Вивасементе.
Преди това, когато му търсех пулса, бях оставил камъка на седалката зад него. Взех го и го фраснах силно по челото.
Дясната му ръка докосна леко лицето му и той избоботи:
— Сифилистична невестулка, свиня на свинете…
Ударът ми не беше достатъчно силен, фраснах го още веднъж и той падна в безсъзнание.
Пунчелино беше извадил на повърхността агресията в мен преди четири години и сега не се учудвах от собствената си жестокост, но ме притесни фактът, че изпитвам и удоволствие. Приятно удовлетворение се разля по нараненото ми лице и ми се прииска да го ударя пак, но не го направих. Въздържах се и този самоконтрол — следствие от добродетелите, в които бях възпитан — беше достоен за възхищение. Въпреки това част от мен вярваше — и все още вярва — че сдържаният отговор на злото не е морален. Отмъщението и справедливостта са частите на една и съща плитка, тънка колкото въжето на въздушния акробат и ако не можеш да пазиш равновесие, си обречен и прокълнат, независимо дали ще паднеш от лявата или от дясната страна на въжето.
Издърпах Конрад Бизо извън експлоръра и го завлякох до един бор. Не беше лесно да го влача, но ако беше в съзнание, щеше да е още по-трудно.
Подпрях го на дървото, разкопчах му палтото и бързо прокарах въжето нагоре по левия му ръкав, пред гърдите му и надолу през десния му ръкав. После закопчах палтото догоре. Едно по едно издърпах краищата на въжето към дървото и свързах двата края.
Въжето остана леко хлабаво. Нямаше как да премести ръцете си отпред и да си съблече палтото. Може да се каже, че беше в усмирителна риза, която доста му прилягаше.
Проверих пулса на врата му още веднъж. Артерията туптеше силно и стабилно.
Напоследък с нашите често се шегувахме, че единственият начин да убиеш клоун е да го биеш с мимики до смърт. Върнах се в експлоръра и си сложих кожените ръкавици. Разчистих парченцата стъкло от шофьорската седалка, седнах зад волана и затворих вратата.