Пророчество
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пророчество». Краткое содержание книги:
Пророчеството му гласи, че в живота на неговия внук ще има пет ужасни дни — пет дати, изпълнени със страховити събития, за които Джими трябва да се подготви.
Според Руди последните слова на стареца са само несвързано бръщолевене на умиращ. Ала когато разбира, че Джоузеф е предрекъл с точност до секунди не само часа, в който ще се роди внукът му, но и физическия дефект на бебето, предсказанието смразява кръвта му.
Какви кошмарни събития очакват Джими Ток? Какви предизвикателства трябва да преодолее?
С всяка следваща стъпка той все повече се приближава към зловещата си участ. Защото истината за това кой е самият той и какво ще му се случи през петте фатални дни, надминава всички очаквания…
Силно се надявах да ги избегнем, не само защото мисълта да ги убием ме отвращаваше, но и защото бяха много тежки. Да ударим една, щеше да е толкова фатално за експлоръра, колкото и удар в стена.
Срещата беше като среща между различни вселени. Животните се движеха в различни измерения и едва се виждахме през някакъв междугалактически прозорец. Понеже не съществувахме в техните светове, джипът се шмугна през стадото, без да се блъсне в нито една сърна, въпреки че сигурно сме се разминали на сантиметър с някои от тях. Въпреки че животните вече ги нямаше, гумите останаха блокирани. Не можех нито да завия, нито да спра. Спускането продължи без контрол; плъзгане по сняг, който се беше превърнал в трошлива кора от мръсен лед. Тази мантия пукаше и скърцаше под нас, а скоростта ни се увеличаваше.
Видях още сухи клони на пътеката. Паднало дърво. Било е на земята толкова дълго, че листата и повечето малки клончета се бяха разпаднали, оставяйки дънер с диаметър метър и двайсет да бъде изпъстрен от лишеи и окичен с гъби през топлите месеци, но сега неукрасен, затънал в глинестата почва.
И Лори сигурно го беше видяла, но не изкрещя, само се напрегна.
Блъснахме се в дънера. Ударът не се отрази добре на експлоръра. Бяхме отделени от седалките, тествайки предпазните колани, но с по-слаба сила от тази на забиването ни в преспата на пътя. Падналото дърво е било нападнато от червеи и бръмбари и загнило. Беше като обвивка без съдържание.
Сблъсъкът не превърна експлоръра в купчина ламарини; само го забави. Парчета дървесна кора и камбии обвиха предницата, обгърнаха гумите, създавайки триене и забавяйки ни още повече.
Започнахме да се извъртаме, докато се спускахме. Воланът се въртеше в ръцете ми безполезен. После продължихме на заден ход, предните фарове осветяваха нагорнището, спускайки се напосоки в долината, точно както си представях най-големия кошмар, когато хамърът ни избутваше към пропастта.
30
За щастие не продължихме достатъчно дълго, за да наберем скорост отново. Лявата странична броня се удари в дърво. Отскочихме настрани и се ударихме в друго дърво и после задницата на експлоръра се заклещи между двете дървета. Не можехме да мръднем.
— Голям майсторлък — каза Лори сухо.
— Добре ли си?
— Бременна съм.
— Контракции?
— Поносими.
— Все още са нарядко.
Тя кимна.
— Благодаря ти, Господи!
Изключих фаровете. Оставихме добри следи, но не виждах защо да помагаме допълнително на нашия загадъчен нападател.
Тук, под навеса на вечнозелените дървета, мракът беше още по-дълбок. Въпреки че бяхме изминали надолу около четиристотин метра, сякаш бяхме на хиляди километри от магистралата и даже по-далеч от надеждата, че
31
ще се издигнем достатъчно, за да видим небето отново.
Въпреки че не миришеше на бензин и явно резервоарът не беше повреден и въпреки че трябваше да поддържаме колата топла, аз изключих двигателя. Като нямаше светлини да му помогнат, нападателят можеше да се опита да ни намери по шума на машината. Надявах се самият той да е принуден да използва светлина и така да разкрие местоположението си.
Щеше да се наложи да слиза пеша. Дори и за машина като хамъра не можеше да е сигурен, че ще се изкачи обратно; не и в разредения въздух на тази височина. Не би поел такъв риск.
— Заключи вратите след мен — казах аз.
— Къде отиваш?
— Ще го изненадам.
— Не. Хайде да бягаме.
— Ти не можеш.
Тя изглеждаше шокирана.
— Мамка му!
Усмивката ми, която трябваше да вдъхва сигурност, вероятно е била плашеща.
— Трябва да вървя.
— Обичам те.
— Повече от мунго-бийн крем — казах аз.
Докато излизах, светлинката на тавана малко ни издаваше, но тя бързо изгасна, когато тихо затворих вратата. Лори посегна към таблото и натисна копчето за заключване.
Отделих секунда, за да се уверя, че дърветата са блокирали експлоръра и той не може да падне по-надолу. Нито можеше да се отвори задната врата. Нямаше и да се плъзне и да се преобърне.
Тъмнината не беше просто липса на светлина, а сякаш имаше пълнеж; сякаш милиарди черни следи се ръсеха от дърветата. Влагата, студът и повечето от страховете ми се обединиха, за да създадат тази особена тъмнина от специална материя. Задържах си дъха и се заслушах, но чух само пукота и скърцането на експлоръра, докато изстиваше. Нищо не издаваше приближаващ враг.
Гангстерът може би все още беше много над нас, на Хоксбил Роуд, обмисляйки следващия си ход. Подозирах, че е от бързодействащите и не би отделил много време да обмисля възможностите.