Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Това, което вече ти казах, е истина, мое бедно съкровище. Той е в каторгата. Къде беше мястото забравих, но то е далече; зная това. Има много суша и много море да се измине. Твърде е далече.
— Така, това е истина! — прошепна Анунциата, внезапно възвърнала се към действителността. — Този човек, най-благородният, най-честният от всички, които познавам, е окован към пейката на една галера!…
— Познаваш ли Горо, негъра? — попита Луала.
Анунциата повдигна глава.
— Познавам го. Той ми вдъхваше недоверие отначало. Но Марино ми каза, че му е верен. Той пазеше къщата на баща ми, когато карабинерите…
— Зная това, мое малко съкровище — прекъсна я старицата, за да не я остави да се впуща в тъжните си спомени, — зная го вече. Този Горо е тук във Венеция. Дошъл е тайно и се крие. Аз му говорих днес, рано сутринта… Той е видял твоя Марино в далечния град.
— Видял го! Проникнал ли е при него? Говорил ли му е? — попита младото момиче крайно зарадвано!
— Не, мое малко съкровище, не. Не оставяли никой да се доближи до каторжниците. Но от брега той направил знак на твоя Марино и Марино му отговорил.
— Благодаря на Бога, че той, все пак, е жив! — прошепна Анунциата, сключвайки молитвено ръцете си и издигайки хубавите си очи към небето. — Но, помисли си, Луала, роб на една галера!… О, Боже мой!
— Успокой се, Анунциата — каза старицата, привличайки младото момиче към себе си. — Той не ще остане дълго на галерата.
— О, говорете! Вие знаете нещо друго, добра Луала — извика Анунциата, коленичейки до просякинята.
— Още нещо, ха, ха, ха! Зная още малко, мое малко съкровище… Но мълчание, в името на всички светци от Рая!… Шпионите на Съвета на тримата са навсякъде. Те са също около негъра, при скалите; но той е по-хитър и по-ловък от тях. Отдавна той се намира на пътя за Падуа, за да отиде в това далечно пристанище, където се намира твоя Марино!
— И този добър негър ще го освободи!
— Аз не вярвах, че той е напуснал службата при Съвета на тримата за твоя Марино. Обаче, така е. Той му е верен и ще му бъде много полезен, тъй като знае прийомите на държавната инквизиция… Той доброволно му се е заклел във вярност. Те, инквизиторите, знаят отдавна, че той е ходил при Марино, но те не могат да го хванат, мое малко съкровище. Той е по-хитър от тях.
— Какво ти довери той, Луала? Ще изтръгне ли действително Марино от мъките, крито изпитва?
— Той не може да стори това сам, мое малко съкровище. Това е твърде мъчна работа за сам човек, понеже каторжниците са оковани и зорко наблюдавани денем и нощем. Но той е намерил помощ тук.
Един голям тримачтов кораб е заминал от Малакомо, ха, ха, ха, един тримачтов кораб с много благородници и много рибари от остров Сан Николо, и снабден с всичко необходимо. Докато Горо отива по суша до това далечно пристанище, където ще стигне първи след няколко седмици, тримачтникът ще пристигне на същото място и те ще се срещнат, за да освободят Марино.
— О! Ето една радостна новина, добра Луала! Благодаря ти, хиляди пъти ти благодаря! — извика Анунциата със светнали от радост очи.
— Сега ти можеш да се надяваш, мое малко съкровище. Ти може да се молиш, щото добрите хора, които отиват да го освободят, да изпълнят успешно мисията си.
— Именувай ми ги, Луала. Трябва да зная техните имена.
— Ще ти ги кажа съвсем ниско, мое малко съкровище, съвсем ниско. Никой не трябва да чуе! Ето, ще ти изброя по-главните: благородният и млад Фалие, после Витале и Анифесто и неговите приятели Оргосо, Манкили и Граси и от острова Зани и Тонино…
— Всички тия… О! Те не са го изоставили, те обичат Марино, защото е благороден, добър и великодушен!… Те ще го освободят… О, света Богородице, закриляй го!
— Тогава ти пак ще видиш твоя Марино и ще му кажеш: „Аз ти останах вярна, макар че чрез една подлост, която премахва валидността на извършения акт, ме омъжиха за друг“… И ти ще му кажеш още, Анунциата: „Той не ме е докоснал и не е получил моята дума, не съм му казала да. Останала съм твоя, чиста и вярна!“… И тогава той ще те стисне в прегръдките си, мое малко съкровище, ха, ха, ха, зовейки те моята скъпа женичка!
— Но това насилствено омъжване…
— Папата от Рим може да го премахне, но сам по себе си този акт е недействителен, защото е извършен при едно мистериозно парализиране на духа. Ако старият…
Луала внезапно се прекъсна, като че ли се бе уплашила от думите, които щеше да произнесе. Тя отново заговори живо.
— Това не е друго освен измама. Но ти си се събудила тъкмо навреме… Сега те могат да те търсят!… Тук, при старата просякиня, никой не ще заподозре, че се намираш. Никой не ще дойде да те търси в тази дупка.