Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Вашите заповеди са свещени за мене, всемогъщи инквизиторе. Те ще бъдат изпълнени — каза палачът, като се отдалечи, за да даде нареждане да донесат алхимика Ауромето.
След няколко минути четирима помощници на палача, маскирани като всички, които стояха близо или далеч от кървавия съд, влязоха в черната зала.
Те носеха един ковчег, в който бе поставен старият гадател на звездите, чиито членове бяха изкълчени и окървавени от страшните изтезания.
Ауромето не издаде никакви оплаквания или охкания, макар раните на краката и гърба му получени, в страшните стаи на истината, да му причиняваха страшни болки.
Големите му очи, налети с кръв, се устремиха срещу тримата маскирани инквизитори, които с един жест на ръката заповядаха на помощниците на палача да напуснат палата.
Мъдрият Ауромето лежеше в дървения ковчег, без да може да се помръдне.
— Проклет да бъде Съветът на тримата! — произнесоха устните му.
— Ти се наричаш Ауромето — започна главният инквизитор — и упражняваш занятието да познаваш тайните сили на природата и да четеш по звездите. Ти си жрец на магьосническото изкуство и можеш да откриеш на земята неща, които никое човешко създание не познава.
Нещо повече: обвиняваш се, че си скрил при тебе един монах, наречен глухоням, и карабинерите са могли да намерят в твоето жилище само качулката му. Съветът на тримата изисква да му заявиш къде се намира немият монах.
— Какво искате от един монах, омразни съдии?… О! Проклет да бъде Съветът на тримата! — извика Ауромето, когото ужасните болки измъчваха страшно.
— Трябва да намерим този монах. Ако е необходимо, нашите полицаи ще го търсят във всички страни по света, но пак ще го намерим — каза главният инквизитор заповеднически.
— Аз ви казвам, че не ще го намерите никога, никога, викна алхимикът, чиито очи светнаха с триумфална радост.
— Чуй съдбата, която ще те постигне, ако не обадиш мястото, в което той се крие!… Ти го знаеш, но искаш да ни измамиш, негоднико! Макар да се занимаваш с черна магия, ти не можеш да се бориш с нас.
— Проклет да бъде Съветът на тримата! — прошепна пак Ауромето.
— Ако твоето могъщество е голямо както ти вярваш, повикай го на помощ в този час! Ако си способен да направиш монаха невидим, използвай твоето магьосническо изкуство и спаси себе си. Изчезни, ако можеш!… Но ти си безпомощен! Признай, че силата на държавната инквизиция е по-голяма от твоята, и стани покорен! Изповядай къде живее немият монах! Той трябва да падне в ръцете ни!
— Слушайте това, което ще ви заявя тържествено, съдии, които криете образа си! Чуйте и разберете добре!
Никога нито една думица, която може да ви въведе в следите на немия монах, не ще излезе из устните ми. Във всичко, което ми е свято, заклевам ви се, че нито мъките, нито заплашванията, нито болките ще изтръгнат от мене и най-малкото сведение.
— Добре, щом е така, злъчни алхимико, ако ти не се изповядаш завчас или ако не бъде намерен монахът, ако не се помолиш и обещаеш послушание на нашата воля, ти ще умреш! — извика буйно великият инквизитор. — Ти държиш живота си в твоите ръце… Изповядай се.
— Вие можете да ме убиете, но не да ме направите ваш роб. Броят на жертвите, паднали под вашите окървавени ръце, е безчислен, зная го. И въпреки това!… Произнесете вашата присъда! Убийте ме, но не се надявайте, че ще направя някаква изповед!… Убийте ме и погребете с мене и моята тайна!… Убийте ме и вие не ще намерите никога монаха!…
— Твоята присъда е напълно готова! — подзе главният инквизитор, раздрусвайки златното звънче.
При това звънене палачът и неговите помощници влязоха в залата и главният инквизитор продължи:
— Отнесете на моста на палата този магьосник, който има сделки със Сатаната! Ако не се изповяда, хвърлете го в Орфано!
— Ще умра с проклятие върху устните — отговори Ауромето. — Ще умра и ще ви отправя тези последни думи: Немият монах не ще падне никога във вашите ръце. Той е над вас, защото познава вашето престъпление и вика заедно с мене: Проклет да бъде Съветът на тримата!
— На моста този безочливец! — извика главният инквизитор, тъй като думите на Ауромето бяха го накарали да подскочи от гняв, както и неговите помощници.
Помощниците на палача хванаха ковчега.
Майстор Бурони показа с ръка една от страничните врати, от която един слуга бе отстранил черната портиерка.
После той хвърли върху главата на алхимика едно парче чер плат, което пристегна здраво около шията по такъв начин, че осъденият не можеше да вижда и неговият задушен глас едва се чуваше.