Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Старата Луала бе изненадана един ден, когато, връщайки се в къщи, забеляза тази промяна.
Тя плесна с костеливите си ръце и отвори широко големите си очи.
Нейното малко съкровище, както обикновено наричаше Анунциата бе поставило всичко в ред и просякинята не можеше да познае, че това е нейната стая.
Но лицето на старицата внезапно изрази безпокойство и тя попита Анунциата, дали е влизала в горната стая.
Младото момиче заяви, че не е, прибавяйки, че е имало намерение да я подреди и нея напълно на следния ден.
При това заявление старицата вдигна ръце и й забрани да не пипа нищо горе.
Нейното желание беше всичко да остане на мястото си. Даже, тъй като бедното легло на Анунциата беше долу, тя би направила по-добре да не влиза в стаята, където Луала спеше.
Младото момиче естествено обеща да изпълни всичко, понеже нямаше друг изход.
Отвъд леглото имаше, в долната стая една маса с два разкривени стола, нещо подобно на стъклена лавица, с ощърбени опиати и няколко канчета и паници, един вехт сандък.
Една икона и едно желязно разпятие бяха прикрепени към стаята…
Тя издигна глава към прозорчето, после излезе бързо и безшумно от стаята, отиде в антрето и отвори предпазливо вратата към улицата.
Тя погледна и се ослуша.
Въпреки голямата тъмнина, можа да различи, че някой минаваше близо до къщичката.
Скоро тя чу в далечината шума, произвеждан по паважа от патерицата, с която Луала обикновено се прикрепяше при вървенето.
След малко тя забеляза силуета на старата просякиня, която се връщаше от площада Сан Марко по-рано и по-бързо отколкото обикновено.
Анунциата изрази задоволството си от завръщането на добрата жена, която й бе дала така приятелски гостоприемство.
Стигайки до вратата си и слизайки по стъпалата, Луала намери Анунциата, която я очакваше.
— Вземи това и си кусай, Анунциата! — викна тя, подавайки на момичето няколко портокала, които извади от джоба си. — Те са сладки и сочни.
— О, какви хубави портокали! И вие сте платили за тях, за да ми направите подарък, добра Луала — каза младото момиче с нежен упрек.
— Старият Акопо, от Брандоло, ми ги даде. Те бяха останали в кошницата му — отговори старицата, повличайки Анунциата в стаята, след като затвори вратата.
— Но аз ти донесох нещо още по-хубаво, Анунциата! — каза тя радостна, оставяйки патерицата си и снемайки мантията си. — Нещо по-хубаво, мое съкровище, нещо много по-хубаво!
— Вие сте така добра и така внимателна към бедната Анунциата.
— Трябваше да се върна по-скоро тук. Не можех да стоя повече върху площада Сан Марко. Не можах да се стърпя, трябваше да дойда при тебе. Нося ти една радост. Анунциата, една радост!
— Довери ми я! Цяла съм в очакване — каза младото момиче, доближавайки се до Луала, която, изморена от дългото вървене, бе се отпуснала на един стол.
— Спокойствие, малко съкровище! Това е една тайна, която ще ти съобщя, една тайна! — прошепна Луала, отваряйки широко очите си и придавайки на лицето си сериозност, за да изрази по-добре важността на това, което искаше да каже. — Една голяма тайна! Колко си любопитна. Никой не трябва да узнае освен тебе тази тайна, чуваш ли мое, малко съкровище? Никой освен тебе, никой!
— Но аз не я зная още!… Кажете ми я бързо, добра Луала!
— Ти ще се зачудиш много!… И после твоето сърце ще подскочи от радост!… Предполагаш ли за какво се отнася? Да видим ще отгатнеш ли новината, която ти нося!
— Мисля, че зная за какво се отнася, Луала! — извика Анунциата със светнали очи, но не посмя да каже веднага какво предполага.
— Ха, ха, ха! — засмя се старицата. — Кажи, Анунциата, кажи какво си отгатнала!
— Вие ми носите новини за Марино… Да, да, познах по лицето ви: новина за моя скъп Марино! И тъй като знаете, че цялата ми душа е свързана с него, вие сте доволна, че ми носите новини за него, добра Луала! О, говорете, моля ви, говорете!
— Колко си нетърпелива и любопитна!… Да така е, когато е млад човек като тебе, сърцето му е пълно с любов!… По-късно това се променя!… Когато старостта настъпи, болезнената старост, когато тялото започне да се огъва под тежестта на годините и когато лицето се покрие с бръчки, тогава не е същото нещо, мое малко съкровище!
— Но… вие искате да ми говорите за Марино?
— Да, да… Ела по-близо до мен, Анунциата. Никой, даже някоя малка мишка не трябва да чуе това!
— Вие добре правите, че сте предпазлива, добра Луала. После аз също ще ви разкажа нещо, което видях. Но, преди всичко, освободете ме от безпокойството ми, разкажете какво сте узнали за Марино. Кажете ми бързо, че са ви измамили, че не е истина това, което ми бяхте казали!