Хари Потър и реликвите на смъртта

Хари се почувства зле. В този момент много единадесет годишни деца залягаха над купчините новозакупени учебници, без да са наясно, че никога няма да видят „Хогуортс“, а може би и семействата си.

— Това е… това е… измърмори той, неспособен да намери думи, които да опишат ужаса, който обзе мислите му, а Лупин тихо допълни:

— Знам…

После Лупин се поколеба.

— Ще разбера, ако не можеш да потвърдиш това, Хари, но Орденът остана с впечатлението, че Дъмбълдор ти е възложил някаква мисия.

— Да, така е — отговори Хари, — и Рон и Хърмаяни са част от нея, ще дойдат с мен.

— Ще ми довериш ли, каква е мисията ти?

Хари се загледа в преждевременно състареното лице, обрамчено с гъста, но посивяла коса и му се прииска да може да даде различен отговорот това, което каза:

— Не, Ремус, съжалявам. Щом Дъмбълдор не ти е казал, не мисля, че и аз имам право…

— Помислих си, че така ще кажеш, — разочаровано каза Лупин — Но все пак мога да съм ти от полза. Знаеш какъв съм и какво мога да правя. Мога да дойда с вас за защита. Няма нужда да ми казваш, какво ще правим.

Хари се поколеба. Предложението беше много изкушаващо, въпреки че, как щяха да запазят целта на мисията си в тайна от Лупин, при положение, че щеше да е с тях, Хари не можеше да си представи.

Хърмаяни, обаче, изглеждаше объркана.

— А Тонкс? — попита тя.

— Какво за нея? — отговори Лупин.

— Ами — намръщено продължи Хърмаяни, — вие сте женени! Как би се почувствала тя, ако просто тръгнеш с нас?

— Тонкс ще е в безопасност — каза Лупин. — Ще отиде в къщата на родителите си.

Имаше нещо странно в гласа на Лупин, почти студено. Имаше и нещо странно, в самата идея Тонкс да се крие в къщата на родителите си. В крайна сметка тя беше член на Ордена, и доколкото Хари я познаваше, щеше да иска да е в центъра на събитията.

— Ремус — предпазливо започна Хърмаяни — всичко наред ли е… знаеш… между теб и…

— Всичко е наред, благодаря! — натърти Лупин.

Хърмаяни се изчерви. Настъпи неприятна, напрегната пауза, а после Лупин каза, сякаш се насилваше да изрече нещо неприятно:

— Тонкс ще има бебе.

— Ау, колко страхотно! — изпищя Хърмаяни.

— Чудесно! — добави Рон ентусиазирано.

— Поздравления! — каза Хари.

Лупин пусна една изкуствена усмивка, повече прилична на гримаса, и каза:

— Е, приемате ли предложението? Ще станат ли тримата, четирима? Не мога да си представя, че Дъмбълдор не би одобрил, в крайна сметка той ме назначи за учител по Защита от Черните изкуства. И трябва да ви кажа, че според мен, ще бъдем изправени срещу магии, които повечето от нас не са и дръзвали да си представят.

Рон и Хърмаяни погледнаха Хари.

— Само… само да сме наясно — каза той. — Искаш да оставиш Тонкс при родителите й и да дойдеш с нас?

— Ще й бъде съвсем добре с тях, те ще се грижат за нея, — каза Лупин. После продължи с привидно безразличие. — Хари, сигурен съм, че Джеймс щеше да иска да не се отделям от теб.

— Да, ама… — каза бавно Хари — аз пък не съм. Всъщност смятам, че баща ми би искал да знае, защо не искаш да останеш със собственото си дете!