Дракони на зимната нощ
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Мутафова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на зимната нощ». Краткое содержание книги:
На късната есен сред сивия здрач, на трите луни под сребристия плач притихна светът, потъмня светлината.. Героите бяха на брой деветима. За тяхната доблест легенди ще има…
Една трудна битка със силите на злото е спечелена. Но драконите в Крин все още не са победени. Нещо повече, сега вече те знаят откъде идва истинската опасност за тях.
Кралицата на Мрака е решена на всяка цена да се справи с онези, които заплашват могъществото й…
— Ще откриете доста промени в сравнение с живота в Куалинести — каза баща й на Гилтанас, докато вечеряха, — но скоро ще свикнете. — След това се обърна с официален тон към Лорана. — Щях да те взема отново за мой писар, но разбрах че имаш друга работа.
Лорана се изненада неприятно. Не че имаше намерение да остава, но не й хареса да й отнемат длъжността, която й се полага по право. Освен това не й се понрави и фактът, че когато спомена на баща си за драконовото кълбо, което трябваше да занесат в Санкрист, той демонстративно не й обърна внимание.
— Говорителю — продължи спокойно тя, стараейки се да прикрие раздразнението си, — вече ти казах — не можем да останем.
Изобщо ли не си чул какво ти казахме с Елистан? Това кълбо ни дава власт над драконите и е безценно средство за прекратяването на тази война! Трябва да го отнесем в Санкрист…
— Млъкни, Лорана! — сряза я баща й. — Имаш ли представа какво говориш? Драконовото кълбо е много ценен трофей и не смятам, че тук е мястото да го обсъждаме. Забранявам да се носи в Санкрист.
— Извинете, сър — Дерек се надигна и се поклони, — но вие нямате думата. То не е ваше. Моят Съвет ме изпрати да открия и да донеса кълбото и възнамерявам да го взема със себе си, както ми беше заповядано. Нямате никакво право да ме спирате.
— Така ли? — ядоса се Говорителят. — Моят син Гилтанас го донесе и в момента е на наша територия! Това го прави моя собственост по право!
Гилтанас усети погледите на спътниците си и се изчерви.
— Никога не съм казвал подобно нещо, татко. То не е мое. Принадлежи на всички ни… Потиос го изгледа яростно и Гилтанас замълча.
— Ако някой трябва да има претенции за него, то това е Лорана — обади се Флинт, без да обръща внимание на изпълнените с неприязън погледи на домакините, — защото тя уби Фийл-тас, злия елфски магьосник.
— В такъв случай всичко, което е нейно, е и мое, защото тя е непълнолетна. Ако не греша, такъв е законът и при джуджетата.
Флинт почервеня и отвори уста, за да отговори, но Таселхоф го изпревари.
— Не е ли забавно? — отбеляза весело кендерът които никога не усещаше напрежението около себе си. — Според нашия закон, ако изобщо има такъв, всичко… как да го кажа… принадлежи на всички. — Което си беше абсолютна истина. В една кендерска къща не се задържаше нищо, освен ако е заковано за пода. Защото бе съвсем нормално съседите да дойдат, да му се порадват и накрая най-небрежно да си тръгнат с него. Определението за семейна собственост, най-общо казано, бе „нещо, което се е задържало в къщата повече от три седмици“.
След изявлението на Таселхоф всички замълчаха. Джуджето го ритна под масата и кендерът се обиди, но това продължи само до мига, в който откри, че седящият до него елф е излязъл от стаята и е забравил кесията си. Ровенето в нея му осигури приятно занимание до края на вечерта.
Флинт, който имаше грижата да го наблюдава, не забеляза нищо, потънал в мрачни размисли. Скандалът назряваше с всеки миг. Дерек беше бесен. Единственото, което го възпираше да не напусне масата, бе стриктният кодекс на рицаря. Лорана мълчеше, не ядеше нищо и непрекъснато дупчеше с вилицата си изящната покривка. Той побутна Стърм и тихо прошепна:
— Мислехме, че ще ни е трудно да измъкнем кълбото от Ледената стена, но там имаше само един откачен магьосник и няколко хора-моржове. А тук се насадихме на три вида елфи.
— Ще трябва да се разберем някак — полугласно отвърна Стърм.
— Да се разберем! — изсумтя джуджето. — Два камъка имат по-голям шанс да се разберат, отколкото ние с тези! И се оказа прав. По молба на Говорителя спътниците останаха, след като останалите елфи се навечеряха и напуснаха масата. Гилтанас и Лорана седяха един до друг и наблюдаваха разтревожени Дерек, който беше застанал пред баща им, за да се „разбере с него“.
— Кълбото е наше — заяви ледено рицарят, — нямате никакви права над него. То не принадлежи нито на сина ви, нито на дъщеря ви. Това, че пътуваха с мен, се дължи изключително на моята добронамереност, особено след като аз ги спасих от сигурна смърт в Тарсис. Щастлив съм, че успях да ги придружа до тук и благодаря за вашето гостоприемство. Но утре заминавам за Санкрист и ще взема кълбото със себе си.
Потиос се изправи пред Дерек.