Избрах теб

— Фийб…

— Ако кажа спри, това значи спри. Винаги. — Тя си пое дълбоко дъх. — Без загадки. Без умуване. Аз не съм бившата ти съпруга и не си играя на насилие в секса. При мен спри, означава спри.

— Разбрах. Извинявай!

Тя си знаеше, че би избухнала в сълзи, ако се наложи да изслуша още един куп извинения, които само щяха да я накарат да се чувства още по-ненормална.

— Ами тази алергия с целувките — потърка той брадата си и на нея й се стори, че забелязва весело пламъче в очите му, — ами ако решим да се целунем отново? Ако алергията ти пак се прояви и ти ми кажеш да спра, трябва ли да спирам или не?

Тя сведе поглед към завивката.

— Мисля, че да. А аз няма да изпращам повече объркани сигнали.

Той погали лицето й с ръка.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Фийб се канеше да стане и да облече дрехите си, но не можа да помръдне, когато той я докосна толкова нежно. Приближи се и тя усети топлината му. Осъзна, че ще я целуне отново. Но не се страхуваше вече. Желанието отново сгря тялото й — не като бушуваш огън, а като малко стоплящо пламъче.

— Не харесваш бельото ми — прошепна тя до устните му.

— Не. Но страшно ми харесва това, което е в него.

Пръстите му проследиха гръбнака и, а устните му докоснаха нейните устни.

Целувката му беше нежна и страстна, изпълнена с искри и сладост. Никога не беше изпитвала толкова силно желание, колкото желанието й в този миг да се люби с Дан. Той я целуваше все по-страстно. Дланите й се плъзнаха към ръцете му. Прииска й се да не беше правила това, защото не трябваше да си спомня за силата му, само за нежността му. Откъде можеше да знае, че той ще продължи да бъде все така нежен?

— Дан?

— Ъмм.

— Знам, че не искаш никакви… нали знаеш… никакви извратени работи.

Усети как той замръзна и едва не загуби смелостта си, когато той се отдръпна. Тя се отпусна на възглавниците, струпани в края на леглото. Когато заговори забързано, все още притискаше завивките до гърдите си.

— Но не е чак толкова извратено. Наистина не е.

— Аз ще преценя по-добре. И те предупреждавам… с всеки ден приемам все по-малко неща.

Смелостта й я напусна.

— Забрави.

— И без това сме стигнали дотук, така че по-добре си кажи.

— Аз просто… Няма значение.

— Фийб, ако нещата вървят така, почти осемдесет процента е сигурно, че ще се любим още преди да свърши тази нощ, затова е най-добре да ми кажеш какво се върти в главата ти. Иначе през цялото време докато се занимаваме с това, ще очаквам от теб да залаеш като куче или да ме накараш да те наричам Хауърд.

Тя му се усмихна неуверено.

— Нямам чак толкова развито въображение. Исках… мисля си, дали ще имаш нещо против, ако… — Тя се обърка и започна отново. — Ако се преструвам, че аз съм…

— Звероукротител? Тъмничар?

— Девица — прошепна тя и бузите й се изчервиха от притеснение.

Той я зяпна.

— Девица?

Тя сведе очи, унижена от признанието си.

— Забрави. Забрави, че съм казала каквото и да било. Нека просто да го направим.

— Фийб, скъпа, какво става тук?

Той докосна устните й с показалец.