Избрах теб

— Седни.

Мозъкът й започна да изпраща тревожни послания, но уютната алкохолна мъгла й пречеше да ги приеме насериозно и тя последва нарежданията му, след като козирува на шега.

— Слушам.

— Не ми се прави на интересна! — Той сложи огромната си длан на кръста си. — Стой далече от моите играчи, чуваш ли? Тези мъже са тук, за да печелят футболни мачове. Не са ти личните любовни игрички. Никога повече не искам да виждам това, което видях тази вечер!

И това беше само началото. Той мърмореше и беснееше. Лицето му почервеня както на мачовете, когато крещеше на някой съдия. Най-накрая спря, за да си поеме дъх.

Тя се подсмихна и пъхна показалец в устата си.

— Какво става, сладурче? Никога ли не си целувал момиче в бар?

Той остана зашеметен. Сякаш никога не беше срещал жена, която да се държи толкова нахално с него.

Господи, той беше страхотен. Страхотен, привлекателен, грамаден и хитър. Ъмм… Доста се искаше от една жена, за да укроти мъж като него.

Тя премести крака си.

Ще трябва и легло. И аромата на жасмин, който нахлува през отворения прозорец. И тихото приспивно проскърцване на вентилатора, които се върти на тавана на старата плантаторска къща. Тя се изправи.

Младата Елизабът можеше да го укроти с премрежените си виолетови очи и белите гърди, които приличаха на ванилов пудинг под дантелите ни комбинезона.

Ех! Той се беше завърнал при нея, този вълк единак. Отново пиян. Безпътен. Миришещ на уиски и евтиния парфюм на онази мръсница Люлибел. Но този мъж с гореща кръв не беше се наситил. Само една жена можеше да го задоволи.

Ела, скъпи! Ще ти бъде толкова хубаво. Аз съм истинска жена и знам как да укротя моя мъж.

Тя тръгна към него. Устните й бяха влажни, кичур руса коса си играеше на криеница с миглите й. С всяка пора на кожата си усещаше топлината му, готова да го изгори в своята топлина. Защо ли тя, опасната, пламенна котка въобще се е страхувала от него? Нека той види каква жена е.

— Фийб?

Тя спря пред него и обви стегнатите му юмруци с меките си длани. Вгледа се в морскозелените му очи и осъзна, че не трябва да се страхува от силата му, защото нейната сила беше много по-голяма.

Притисна се до нето. Тя беше разпалена котка. Разтвори устни и то целуна, свали единия си сандал, за да потърка лакираните в яркорозово пръсти на краката си до протрития плат, който обгръщаше прасеца му. Когато той прие целувката й, я обзе възторг, подхранван от увереността в собствената й сила. Защо изобщо се е страхувала от секса, когато това е толкова лесно, толкова естествено?

Той простенваше тихо, дрезгаво, а може би беше тя. Устните им бяха слети, ръцете им се държаха, притиснати до тялото му. Нямаше да позволи на страха да я завладее. Каза си, че е достатъчно жена, за да се справи със страстта му, а алкохолът я е отпуснал дотолкова, че да успее да стигне до края. Тогава може би щеше да се освободи.

— Фийб… — прошепна той името й до топлите й, влажни устни.

Сега вече не крещеше. Големите му длани се плъзнаха нагоре по хълбоците й, спряха на кръста, палците му докосваха ребрата й. След миг щеше да достигне до гърдите й и да ги превърне в жарка жива плът. Те вече чакаха тръпнещи.