Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Климатикът бръмчеше. В коридора някой блъсна врата. Тя чакаше Дан да заговори, защото не знаеше какво да каже.
Той се отмести и се обърна настрана. Тя усети хладния въздух върху голия си гръб. Дан измъкна ръката си и седна на ръба на леглото с гръб към нея. Тогава за пръв път я прободе безпокойство.
— Беше страхотна, Фийб…
И й отправи фалшива прекалено дружелюбна усмивка. Смразена, тя се замисли дали той се е усмихвал по същия начин на жените, които са го сваляли след мачовете.
— Беше чудесно. Наистина. — Той се пресегна за джинсите си. — Утре е голям ден. Трябва да ставаме рано.
Цялото й тяло изстина. Тя отметна завивките.
— Разбира се. Късно е, аз… — Тя се измъкна от другата страна на леглото. — Само да…
Сграбчи дрехите си.
— Фийб…
— Ето. Взех всичките.
Тя се втурна към банята. Бузите й изгаряха от срам, гняв и болка, докато навличаше дрехите си. Как може нещо толкова разтърсващо за нея да има толкова малко значение за него? Гърлото й беше стегнато и тя едва дишаше. Зъбите й започнаха да тракат, но тя се стегна, решена да не му позволи да узнае какво й е причинил. Няма да изгуби контрол над себе си, преди да е останала сама.
Когато излезе, видя, че той е обул джинсите си. Стоеше с лице към банята, с разрошена коса и виновно изражение.
— Искаш ли едно питие или нещо друго?
Тя прие наперената поза, с която се беше запазила от безумието през всичките тези години и метна в краката му грозния си, бял сутиен.
— Прибави го към колекцията си от сувенири, треньоре. Не искам да си объркаш бройката.
И изчезна.
Когато вратата се затвори зад нея, Дан изруга тихо. Колкото и да му се искаше да мисли разумно, той си знаеше, че току-що постъпи като първокласен негодник. И въпреки това разтри рамото си и се опита да се убеди, че не е направил нещо кой знае колко лошо. Фийб разбираше тези работи, така че какво толкова е станало?
Беше станало това, че въобще не можеше да си спомни кога за последен път сексът е бил толкова страхотен, а това го плашеше до смърт. В нея имаше някаква абсурдна невинност, която го възбуди невероятно. Беше страстна и мила, а само като си помислеше за това нейно изваяно тяло, я пожелаваше отново.
Той ритна сутиена, който тя му хвърли, отиде до малкото барче и извади бутилка бира. Докато отваряше капачката, призна пред себе си истинската причина да се държи толкова зле. Чувстваше се виновен. От мига, когато видя в бара как Фийб целува Боби Том, до мига, когато тази руса красавица свали звездите над него, той въобще не се сети за Шейрън Андърсън.
По дяволите! Беше си казал, че повече няма да прави това. Откакто срещна Валери преди почти пет години, не беше лягал с друга жена! Първият път трябваше да бъде с Шейрън, не с Фийб. А сега, когато той и Шейрън най-накрая стигнат до леглото, тази малка сладка детска учителка ще трябва да се състезава в ума му с една опитна пантера.
Дори и така да е, не биваше да изритва Фийб по този начин. Вината го ядеше отвътре. Въпреки всичките дефекти в характера й, той не можеше да не я харесва. Беше почти сигурен, че е наранил чувствата й. Все пак тя беше толкова дръзка, че човек не можеше да бъде сигурен. По дяволите, тази жена го подлуди още в мига, когато я видя за пръв път. Ако не внимава, похотливите му желания може да оплескат напъпващата му връзка с Шейрън.
И тогава си обеща, че каквото и да стане, няма да позволи на това страхотно парче да впие ноктите си по-дълбоко. Може и да й дължеше извинение, но само толкова. От сега нататък щеше да си ляга само с една жена.
Фийб се канеше да слезе на игрището за първата четвърт на мача между Старс и Сейбърс и беше адски ядосана. Глупачка! Идиотка! Малоумна! Стоеше на изхода на тунела и се наричаше с всяка обидна дума, за която се сещаше. От всички мозъчни, самоубийствени, идиотски неща, които можеше да направи, това печелеше наградата.
Още се чувстваше замаяна от много сълзи предната нощ. Някъде около четири тя най-после отправи продължителен, болезнен поглед в сърцето си. Осъзна, че има само едно обяснение за тази дълбока болка, която изпитваше. Беше си позволила да се влюби в Дан Кейлбоу.
Усети рязко, болезнено присвиване в гърдите и се уплаши, че ще се разплаче отново. Заби нокти в дланите си и се опита да намери някакво разумно обяснение на това как така е позволила да се случи тази катастрофа. Тя би трябвало да е последната жена, която ще се поддаде на прелъстително южняшко произношение и страхотни бицепси. Но не! Някакво хормонално неравновесие, някакъв пристъп на желание за самоунищожение я бяха изпратили да полети твърде близо до слънцето.