Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Госпожице Съмървил…
— Фийб е по-добре.
Тя отпи отново. По-късно щеше да съжалява заради калориите, но не и сега.
— Когато сме само двамата, мисля, че може да си говорим на ти, но ти си собственикът и затова не мога да го правя, когато сме с други хора.
— След всичките онези снимки по вестниците, май няма защо да се притеснявам толкова за поддържането на достоен за уважение вид.
— Бяха страхотни, нали! Дори са ме хванали под най-добрия ъгъл. — Усмивката му се стопи. — Не говореше сериозно, че утре няма да си на страничната линия?
— Не съм сигурна, че идеята е добра. Освен ако не измислим някой друг ритуал за късмет.
— О, не! Не може! Въпреки че загубихме миналата седмица срещу Бронкос, аз имах един от най-добрите си мачове. Играя футбол от доста години и когато нещо ми върши работа, аз се придържам към него. Виж, когато започна да правя промени, аз мисля за промените, а не за това, какво става в зоната и дали ще мога да остана открит. Разбираш ли ме?
— Боби Том, не подлудявам от желание да видя във всички вестници в понеделник снимки на целувката помежду ни.
— Изненадан съм, че трябва да те подсещам, Фийб, но утре играем със Сейбърс и победата над тях е много по-важна от някакви снимки във вестниците. Миналата година те спечелиха Суперкупата. Цялата страна си мисли, че този сезон ще цопнем в тоалетната чиния. Трябва да им докажем, че притежаваме онова, което се иска, за да си шампион.
— Защо?
— Какво защо?
— Защо трябва да сте шампиони? Като се замислиш за това, каква причина виждаш? Все пак не откривате лекарство против рака.
— Права си — каза той разпалено. — Не е същото. Повече от това е. Виж, има добро, има и лошо. За това става дума. Това е важното.
— Нещо не те разбирам, Боби Том.
Той махна с ръка към сервитьорката и щракна с пръсти за нови питиета.
Фийб осъзна, че почти е изпразнила чашата си. Знаеше, че трябва да откаже второ питие, защото не издържаше много на пиене, но Боби Том беше добър събеседник и й беше приятно с него. А и той плащаше.
— Аз така виждам нещата — продължи той. — Хората са агресивни по природа. Съгласна ли си?
— Мъжете може би, но не непременно и жените.
Боби Том очевидно не се интересуваше от проблемите на половете, защото не обърна внимание на забележката й.
— Във футбола избива естествената ни агресивност. Ако я нямаше Националната футболна лига, сигурно щяхме да воюваме с Русия, поне половин дузина пъти през последните четирийсет години. Виж, американците са си такива. Само някой да ни се опъне и веднага го сритваме в задника. Извини ме за грубия език, Фийб, но всеки знае, че ритниците в задника са част от националното ни съзнание. Футболът ни дава… как да кажа?… Безопасен изход.
В думите му всъщност имаше някакъв смисъл. Тя усети, че първият коктейл я е ударил в главата. Взе втория и отново близна ръба на чашата.
Той стисна рамото й и я изгледа умоляващо.
— Е, утре ще бъдеш ли долу или не? Защото ще ти кажа една истина… Ти си добра жена и знам, че не искаш на съвестта ти да тежи една загуба от Сейбърс.
— Ще бъда там — въздъхна тя.
— Знаех, че мога да разчитам на теб. — Той отправи към нея пленителна усмивка. — Харесваш ми, Фийб. Много. Ако не бяхме партньори в бизнеса, сигурно щях да се опитам да те свалям.
Той изглеждаше като едно мило момче и тя му се усмихна открито.
— Не е ли кофти животът, а?
— Ти го казваш.
С Боби Том беше лесно да се общува, дори и без опиянението от коктейла. Говориха си за мексиканската кухня, дали е добре спортните отбори да носят имена на индианци и за приликата на Боби Том с Кристиън Слейтър. Тя пиеше по-бавно втория си коктейл, но въпреки това усети някакъв шум в главата си, когато той се наведе и докосна устните й със своите.
Беше лека приятелска целувка. Изпълнена с уважение. Признак за другарство и добро настроение. Двадесет и пет годишният мъж целува тридесет и три годишната жена, с която иска да легне, но знае, че това няма да стане, не иска да развали приятелството им и все пак има желание за нещо повече от приятелство.
Фийб разбираше.
Но не и Дан, за съжаление.
— Дентън! — Сред тишината на бара гласът му прогърмя като оръдие над задимено бойно поле. — Този безценен часовник на ръката ти не ти ли казва, че имаш точно три минути и половина, за да отнесеш задника си в твоята стая, иначе нарушаваш вечерния час?
Той се появи на масата им в джинси и разкопчана на врата риза.
— Здравей, треньоре! Искаш ли да чуеш най-смешното? Тъкмо обяснявах на Фийб, че винаги си бил доста гъвкав по отношение на вечерния час. И тогава ти се появяваш. Ако това не е…