Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
Очакваше да чуе от него някоя шега за това, че е естествено руса, но той не каза нищо. Тя си пое дълбоко дъх, когато ръката му се раздвижи отново.
— Приятно ли ги е?
— Да. Да.
— Радвам се.
— Моля те, спри.
Той отдръпна ръката си.
Радостта и страст бушуваха в нея, когато осъзна, че той е направил онова, за което го помоли. Покорността му и даде смелост и тя се обърна върху него. Гърдите и се полюшваха леко и докосваха космите по гръдния му кош. Наблюдаваше изражението му, докато прокарваше чувствено ръка надолу по леко изпотеното му тяло.
Продължи надолу и го докосна. Той затаи дъх. Усети страстта му и страхът отново се смеси с желанието й. Но този път желанието беше по-силно.
— Скоро няма да има връщане назад — прошепна той дрезгаво.
Тя поклати глава и го погали.
— Ти обеща.
— Спри — изстена той.
Тя спря.
Тя се обърна и отново я гледаше отгоре.
— Хайде да те подготвим, девице — каза тихо той, — защото няма да издържа още дълго.
Беше прекрасно.
Ръцете му я подготвяха, сякаш никой досега не беше я докосвал. Нямаше име за чувствата, които изпълниха сърцето й, докато пръстите му разпращаха пламъци из тялото й. Дишането му се учести, кожата му беше овлажняла от пот. Той се спря, за да вземе едно от пакетчетата на масата, преди да продължи с милувките.
— Толкова си стегната — прошепна той, когато се приближи до нея. — Сякаш…
Спри — проплака тя, но знаеше, че е преминал границата, когато би я послушал.
Но той се отдръпна. Челото му се ороси от пот.
— Убиваш ме — избъбри задъхано.
Не й се вярваше, че той е спазил обещанието си. В този миг тя го обичаше. Каза си, че това не е някакво трайно чувство от типа и те живяха дълго и щастливо, а обич, породена от благодарност. Сърцето и тялото й се отвориха за него, искаха го и му се доверяваха, че няма да ги нарани. Тя стисна раменете му и го притегли обратно.
— Бавно — помоли то тя. — Не искам да ме боли.
— Няма, мила. За нищо на света не бих те наранил.
И той удържа на думата си. Беше болезнено бавен и през цялото време я наблюдаваше с полузатворени зелени очи, напрегнати мускули на врата и овлажняла кожа. Тя усещаше железния му самоконтрол, дори и когато тялото й беше готово за него. Но в един миг собственият й контрол й се изплъзна.
— Така — прошепна той, докато тя мяташе глава на възглавницата и издаваше тихи стонове. — Нека чувам гласа ти, мила.
Те се движеха заедно и усещането беше прекрасно и плашещо. Тя започна да се върти и заплахата вече идваше не от това, че той ще загуби контрол, а че това може да се случи с нея. Пръстите й стискаха стоманените му рамене. С нея ставаше нещо. Нещо чудесно. Нещо ужасяващо. Ако загубя контрол…
Тя отвори уста и проплака:
— Спри!
Той издаде почти нечовешки звук и тя осъзна, че този път няма да я послуша. Бяха стигнали твърде далеч и искането й не беше честно.
Но той се отдръпна. Мъжът с желязна воля, който можеше да я победи само за миг, отстъпи пред нейното желание и се отпусна на възглавниците изпотен. Вените на врата му пулсираха, гръдният му кош се повдигаше тежко.
Покорството му разби оковите, които я бяха ограничавали толкова дълго и на тяхно място дойде радостта. Целуна го и зарови ръце в косата му, когато осъзна женствеността си отново. Обичаше го с цялото си сърце.
Да бъде върху него изглеждаше толкова естествено.
Тя плъзна крака си върху бедрата му и бавно се отпусна, за да привикне с него. После сведе поглед към очите му, които бяха отворени, но гледаха замаяно към устните, стиснати здраво. Чувстваше се като бляскава руса амазонка, която беше подчинила най-могъщия мъж. Бедрата й го стискаха здраво. Беше неин и тя можеше да си го вземе.
Той дишаше тежко. Един силен мъж, достигащ границите на своята издръжливост. Фийб осъзна, че трябва да бъде първа, че той е мъж, който живее от надпреварата, а в тази игра второто място му носеше победата. Но той не знаеше как са нещата при нея. Не знаеше, че тя не може да стигне до края.
Имаше нещо, което тя не осъзнаваше добре. За него победата беше всичко. И щом трябва, беше готов да хитрува.
Пръстите му откриха най-уязвимото й място и тя усети как дъхът й спира. Вълнуващо, нечестно докосване. Стаята се завъртя около нея все по-бързо и по-бързо и границата помежду им сякаш се стопи.
Не вярваше, че това се случва. Никога не беше се случвало…
Някъде дълбоко в нея избухна силен вик. Тя усети потръпващото му тяло и чу като в мъгла неговия вик.
Те се освободиха от земното притегляне и полетяха към забравата.
13.
Лицето на Фийб беше притиснато до гърдите на Дан, а кракът й беше извъртян неудобно, но това нямаше значение. Лежеше в прегръдките му със сърце, изпълнено с благодарност към този нежен воин, който направи толкова много, за да се изличат враговете от миналото й.