Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Момчето се колебаеше. Спомняше си, че когато дядо му умря, майка му много държеше да го нагласи както трябва. То знаеше, че това трябва да се направи. Но от друга страна чувствуваше, че няма да посмее да отиде при умрялата в тази ужасна нощ. Не отказа, но и не направи нито крачка към вратата.
Известно време старата крава мълча, като че ли очакваше отговор. Но момчето не казваше нищо и тя не повтори молбата си. Вместо това започна да му разказва за господарката си.
Имаше какво да се разкаже. Най-напред тя разправи за децата, които господарката отгледала. Те идвали в обора всеки ден, а лете излизали с добитъка по ливадите и блатата, та старата крава добре Ги познавала. Всички те били добри, весели и работливи. Една крава добре знае колко струва пазачът й.
Имаше какво да се разказва и за чифлика. Някога той не е бил толкова беден като сега. Бил много голям, макар че по-голямата част от земята му била блатиста и каменлива. Нивите не били много, но навсякъде имало отлична паша. Оборът бил пълен с крави и волове, а в къщата царели радост и веселие. Когато господарката отваряла вратата на обора, тя пеела и се смеела, а кравите мучели от удоволствие, като я чували, че идва.
Ала господарят умрял още когато децата били малки и неспособни за работа и господарката трябвало да поеме върху своя гръб чифлика с целия му труд и грижи. Тя била силна като мъж и сама оряла и жънела. Вечер, когато идвала в обора, за да издои кравите, понякога плачела от умора. Но като помисляла за децата си, пак се развеселявала. Изтривала сълзите и казвала:
— Няма нищо. И аз ще видя добри дни, само да пораснат децата.
Да, само да пораснат.
Но когато децата израствали, обхващал ги странен копнеж. Не искали да стоят у дома си, а тръгвали за далечни страни. Майка им не видяла никаква помощ от тях. Някои от децата били вече женени, преди да заминат, и оставили своите деца в чифлика. Сега те идвали с господарката в обора, както някога родителите им. Грижели се за кравите и били добри и трудолюбиви. А вечер, когато дояла кравите и понякога заспивала от умора, господарката се ободрявала, като мислела за тях.
— И аз ще видя добри дни — казала тя, като пропъждала съня си, — само да пораснат внучетата ми.
Но когато израствали, и те отивали в чуждите страни при родителите си. Никой не се връщал, никой не се задържал в къщи. В чифлика останала само старата господарка.
Тя никога не ги молела да останат при нея. — Защо да ги моля, Червенушке, да останат при мен, когато могат да заминат по широкия свят и да живеят добре? — казвала тя, като стояла в преградката при старата крава. — Тук в Смоланд ги чака само сиромашия.
Но когато заминало и последното внуче, като че свършил и нейният живот. Тя изведнъж се привела, побеляла и почнала да се препъва, като ходи, сякаш не можела вече да се движи. Престанала и да работи. Не се грижела вече за чифлика, изоставила всичко. Не поддържала къщата, разпродала воловете и кравите. Запазила само старата крава, която сега разговаряше с Палечко. Оставила я, защото всички деца се били грижили за нея.
Тя можела да наеме прислужница и ратаи, които да й помагат, но не могла да търпи чужди хора, след като своите я били изоставили. Дори като че ли се радвала, че чифликът пропада — нали никое от децата не искало да дойде да го поеме. Не я тревожело това, че е обедняла, защото никога не мислела за себе си. Но много се бояла да не би децата да разберат колко й е трудно.
— Само децата да не научат! — въздишала тя, като се препъвала из обора.
Децата често й пишели и я молели да отиде при тях, но тя не искала. Не искала да види онази страна, която й ги била отнела. Сърдита й била.
— Глупаво е, че не обичам тази страна, където те се чувствуват добре — казвала тя, — но не искам да я видя.
Мислела само за децата си и за това, че е трябвало да заминат. Лете извеждала кравата, за да попасе край голямото блато. Седяла цял ден там с ръце в скута, а когато се прибирали, казвала:
— Виждаш ли, Червенушке, ако тук имаше големи плодородни ниви вместо тези безплодни блата, те нямаше да заминават.
Ядосвала се на блатата, от които нямало никаква полза. Часове седяла и разправяла, че децата са я напуснали заради блатата.
Тази вечер тя била по-слаба и по-немощна от всеки друг път. Не могла дори да я издои. Подпряла се на преградката и разказала, че идвали двама селяни и искали да купят блатото. Щели да го пресушат и да го обработят. Това я и тревожело, и радвало.