Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Като изхвърли всичките пари от гърнето, момчето се огледа. В трапа беше останал само Фумле-Друмле — гарванът с бялото перо, който го беше носил.
— Палечко, ти не можеш да си представиш каква голяма услуга ми направи — каза гарванът с неузнаваем глас. — И аз ще ти спася живота. Седни на гърба ми, ще те заведа в едно скривалище, където да прекараш спокойно нощта. А утре ще се погрижа да се върнеш при дивите гъски.
Къщурката
Четвъртък, 14 април
На другата сутрин момчето се събуди в легло. Като се огледа и видя четири стени и покрив над главата си, то помисли, че си е у дома. „Дали мама ще донесе скоро кафето?“ — промърмори то сънено. Но веднага си спомни, че е само в изоставената къщурка край хълма, където предишната вечер го беше скрил Фумле-Друмле Бялото перо.
От вчерашното пътуване го болеше цялото тяло и му беше приятно да лежи, докато чака Фумле-Друмле, който обеща да дойде да го вземе.
Пред леглото имаше пъстра памучна завеса. То я дръпна настрана и започна да се оглежда наоколо. Не, такава къщурка то никога не беше виждало. Стените бяха от два реда дъски. От тях веднага започваше покривът. Таван нямаше. Цялата къщичка беше толкова малка, като че ли бе направена за такива джуджета като него, а не за истински хора. Но затова пък му се стори, че никога не бе виждало толкова голямо огнище и камина. Вратата, която се намираше до камината, беше толкова тесничка, че по-скоро приличаше на прозорче. На отсрещната стена имаше нисък широк прозорец с много малки стъкла. Почти всички мебели в къщичката бяха неподвижни. И скамейката край едната стена, и масата под прозореца, и голямото легло, в което лежеше, и шареният шкаф — всичко беше заковано за стените. Момчето много искаше да узнае чия е тази къщурка и защо е изоставена. По всичко се виждаше, че обитателите й са имали намерение да се върнат. Кафеникът и гърнето за каша още стояха на огнището, а до него имаше малко дърва. В един ъгъл бяха изправени ръжен и лопата; на скамейката стоеше чекрък, на лавицата при прозореца имаше къделя леи, кълба прежда, лоена свещ и кутия кибрит.
Да, наистина личеше, че обитателите й са имали намерение да се върнат. Леглото беше постлано, а на стената имаше дълъг ковьор, на който бяха изрисувани трима конници — Касиер, Мелхиор и Балтазар. Фигурите се повтаряха много пъти и ездачите като че ли препускаха около цялата стая.
Като погледна нагоре, момчето видя нещо, което изведнъж го накара да скочи на крака. На една пръчка бяха надянати няколко сухи кравая. Те бяха плесенясали и стари, но все пак бяха хляб. Момчето ги удари с ръжена и един кравай падна на пода. То се наяде и напълни торбичката си. Беше просто невероятно колко вкусно нещо е хлябът. После то се огледа още веднъж в къщурката, за да види дали няма нещо, което да му бъде полезно. „Мога да взема, каквото ми трябва, щом на никого не е нужно“ — мислеше си то. Но повечето неща бяха много големи к тежки. Можеше да вземе само няколко клечки кибрит. Качи се на масата, люшна се с пердето и скочи на лавицата до прозореца. Докато стоеше, там к мушкаше клечки кибрит в торбичката си, гарванът е бялото перо се вмъкна през прозореца.
— Ето ме и мен! — каза Фумле-Друмле и кацна на масата. — Не можах да дойда, по-рано, защото избирахме нов главатар на мястото на Иле Вятъра.
— Кого избрахте? — попита момчето.
— Избрахме такъв, който няма да допуска, грабежи и неправди. Избрахме, Гарм Бялото перо, който по-рано се казваше Фумле-Друмле — отвърна той, като гордо се изпъчи.
— Изборът е добър! — извика момчето и го поздрави. — Да, можеш да ме поздравиш — отговори Гарм и му разказа как е живял при Иле Вятъра и Кора.
В този миг момчето чу пред прозореца познат глас. — Тука ли е? — питаше лисицата Смире.
— Да, скрил се е вътре — отговаряше някакъв гарван.
— Пази се, Палечко! — извика Гарм, — Вън е Кора с лисицата, която иска да те изяде.
Той не можа да каже нищо повече, защото Смире се хвърли към прозореца. Старата изгнила рамка не издържа и в следния миг Смире стоеше на масата до прозореца. Тя веднага прегриза гърлото на Гарм Бялото перо, който не успя да хвръкне. После скочи на пода и почна да търси момчето.
То се опита да се скрие зад едно голямо кълбо прежда, но Смире вече го беше видяла и се готвеше да скочи върху му. Момчето веднага разбра, че в тази малка, ниска къщурка лисицата лесно ще го хване. Но в миг се сети, че има с какво да се защити. Запали бързо клечка кибрит, доближи я до кълбетата и когато те пламнаха, почна да ги хвърля срещу Смире. Като видя огъня, лисицата страшно се изплаши. Тя забрави момчето и избяга обезумяла навън.
Но момчето като че ли се бе отървало от една опасност, за да си навлече друга, още по-голяма. Завесата до леглото се подпали от горящите кълбета. То скочи на пода и се опита да изгаси огъня, но той се беше разгорял много. Къщичката бързо се изпълваше с дим и Смире, която беше застанала пред прозореца, разбра какво става, вътре. — Е, Палечко — извика тя, — какво предпочиташ сега: да изгориш жив, или да излезеш при мен? Аз, разбира се, предпочитам да те изям, но както и да умреш, ще ми бъде приятно.