Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)
- Автор: Брэдбери Рэй Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гробище за лунатици (Друга приказка за два града)». Краткое содержание книги:
И.Х. се закатери нагоре.
Аз задрасках с нокти по остарялото дърво, после го заблъсках с юмруци и погледнах към него.
— По дяволите, И.Х. Така ли ще си отидеш? Нима си причестен?
Той забави темпото.
— Какво?
— Кога се изповяда за последен път? — се изтръгна сам въпросът от устата ми. — Кога, а?
Главата му се извъртя от юг на север. Гледаше към гробищата.
— Къде? КЪДЕ се изповяда? — продължих да викам аз, учуден от себе си.
Погледът му не се отместваше от гробището. Приличаше на хипнотизиран. Не издържах. Скочих, хванах се здраво за дървото и се заборичках по пътя за нагоре.
— Но какво правиш? — кресна И.Х. — Мястото е мое!
— Вече не е. Така ти се пада.
Залюлях се зад него.
— Слизай долу!
— КЪДЕ се изповяда, И.Х.?
Гледаше ме, но очите му все се плъзваха на север. Проследих погледа му, взирайки се над единия край на кръста, където можеше да бъде прикована една ръка.
— Ами да, разбира се!
Ясно се виждаше стената и мястото, където бе поставена някога стълбата с трупа на нея. По-нататък, от другата страна на каменната градина, църквата „Св. Себастиян“ бе разтворила гостоприемно вратите си.
— Да! Благодаря ти, И.Х.
— Слизай!
— Ей сега — откъснах поглед от стената, но го видях пак да се обръща натам.
Смъкнах се долу.
— Къде отиваш? — попита И.Х.
— Където трябваше да ида още преди няколко дни.
— Глупак такъв. Не ходи в църквата! Опасно е!
— Нима една църква може да бъде опасна?
— Не тази църква, не! До гробищата е, отворена е до късно през нощта и всеки кретен може да влезе вътре най-свободно.
— ТОЙ го прави, нали?
— Той?
— По дяволите — разтреперих се аз. — Преди да влезе в гробището нощем, отива там да се изповяда, нали?
— Проклет да си! — изпищя И.Х. — С тебе е свършено! — затвори очи, изпъшка и се намести за последен път върху тъмния стълб посред здрача на приближаващата нощ. — Върви тогава! Търсиш страха? Ужаса? Така ли? Иди да чуеш една истинска изповед. Скрий се и когато той дойде в късен час, слушай. Слушай, докато душата ти се свие, пламне и умре!
Стиснах кръста толкова силно, че в ръката ми се забиха трески.
— И.Х.? Знаеш всичко, нали? В името на Исуса Христа, разкажи ми. Моля те, И.Х., направи го, преди да е станало прекалено късно. Ти знаеш защо трупът е бил поставен до стената, дали това е дело на Звяра и кой е Звяра. Кажи ми. Кажи ми.
— Беден нещастнико. Синко — И.Х. сведе поглед към мен. — Ти ще умреш, без дори да узнаеш причината за това — разпери ръце, сякаш да увисне на кръста и да полети. Вместо това в краката ми се строши една бутилка.
— Беден нещастник — промълви той с лице към небето.
Пуснах кръста и тупнах на земята. Погледнах нагоре и безкрайно уморен, се провикнах за последен път:
— И.Х.?
— Върви по дяволите — каза тъжно той. — И без това не знам къде има ангели.
Чух приближаването на хора и автомобили.
— Бягай — прошепна И.Х.
Нямах сили да бягам. Просто се заскитах.
51
Видях д-р Филипс да излиза от „Нотр Дам“. Носеше пластмасова торбичка и изглеждаше като просяците, които ровят с шиш по боклукчийските кофи. Аз тъкмо изкачвах едно от стъпалата, все едно че отивам на служба. Той ме забеляза и се стресна.
— Е? — каза той прекалено бързо и добросърдечно. — Ето го момчето чудо, което учи Христос да върви по водата и връща Юда Искариотски на подсъдимата скамейка!
— Не съм го направил аз, а четиримата апостоли. Само обух сандалите, за да тръгна по стъпките им.
— Какво правиш тук? — попита той без заобикалки. Погледът му изучаваше тялото ми, а пръстите му ровеха в торбичката. Замириса ми на тамян и на силен одеколон.
Реших да стигна докрай.
— Залез. Най-доброто време да си пъхаш носа тук-там. Обичам това място. Някой ден мисля да го купя. Не се притеснявай, ще те задържа на работа. Ще разруша офисите и ще направя от всичко жива история. Нека Мени си бачка на „Десето авеню“ в Ню Йорк. Фриц ще го сложим в Берлин. Аз ще се установя в Грийн Таун. Рой? Той ще построи чудесна ферма за динозаври. Ако се върне, глупакът му с глупак. Ще бъде страхотно. Вместо четирийсет ще произвеждам дванайсет филма на година, всичките — шедьоври! Ще назнача Маги Ботуин за вицепрезидент на студиото — тя е великолепна. И ще извадя Луис Майер от забрава. И…
Вече нищо не ми идваше наум.
Д-р Филипс зяпаше с отворена уста, като че ли съм пъхнал в ръката му бомба с часовников механизъм.
— Дали някой би се възпротивил на влизането ми в „Нотр Дам“? Искам да се престоря на Квазимодо. Безопасно ли е?
— Не! — отвърна докторът прекалено бързо и се завъртя около мен. — Не е безопасно. Правим подобрения. Всъщност мислим да я разрушим.