Ангел с часовников механизъм

— Ужасно — прошепна Теса.

— Тя отишла при майката на момчето, но пред нея той бил казал, че тя се опитала да го съблазни, а с ножа той защитил достойнството си. Естествено, изхвърлили я на улицата. Когато я намерих, бузата й вече бе силно възпалена. Докарах я до тук и помолих Мълчаливите братя да я прегледат. Те се справиха с възпалението, но не можаха да заличат белега.

Теса несъзнателно постави ръка върху собственото си лице, изпълнена със съчувствие.

— Бедничката Софи.

Шарлот наклони главата си на една страна и погледна към Теса с големите си кафяви очи. Толкова сила има в тази жена, помисли си Теса, че понякога бе трудно човек да забележи колко крехка е тя.

— Софи има дарба — каза тя, — има Зрението. Може да вижда това, което други не могат. Преди се е чудила дали не се побърква. Сега знае, че не е луда, а специална. Била е само една сервитьорка, която вероятно е щяла да бъде уволнена веднага, щом хубостта й повехне. Сега е ценен член на нашето домакинство, момиче с дарба, което много ни помага. — Шарлот се приведе напред. — Щом погледнеш назад към живота, който си имала, Теса, той ти се струва безопасен в сравнение с този. Ала, ако не греша, ти и леля ти сте били много бедни. Ако не бе дошла в Лондон, какво щеше да правиш след смъртта й? Къде щеше да отидеш? Дали нямаше да свършиш разплакана в някоя уличка, като нашата Софи? — Шарлот поклати глава. — Имаш безценна сила. Не бива да молиш никого за нищо. Не зависиш от никого. Ти си свободна, а тази свобода е дар.

— Трудно е да приемеш нещо за дар, когато заради него те отвличат и измъчват.