Издирваният

— Колко са жителите на Денвър?

— Около шестстотин хиляди — отвърна Ричър. — А с предградията между два и половина и три милиона. Тоест прекалено малко или твърде много за онзи милион и половина, който спомена Кинг.

— Откъде знаеш всичко това? — учуди се Соренсън. — Кодове, брой на населението?

— Обичам всякакъв род информация, а също така и съпровождащите я факти. Столицата на Колорадо носи името на Джеймс Денвър, някогашен губернатор на Канзаската територия. Това било подмазване от страна на някакъв спекулант със земеделски земи на име Ларимър, който се надявал губернаторът да превърне градчето му в окръжен център и да го направи богат. Но въпросният Ларимър пропуснал една малка подробност — за губернатор вече бил назначен друг. В онези години пощенските услуги били бавни. Така или иначе, новото селище станало част от Колорадо, а не от Канзас. Кодът му е триста и три.

— Качвай се в колата — рече Соренсън.

— Искаш ли аз да карам оттук нататък?

— Не. Не може да те видят зад волана, като пристигнем. Достатъчно ти е, че те пуснах отпред.

— Няма да се возя отзад — обяви Ричър.

Соренсън не отговори. И двамата заеха седалките, на които бяха пътували до момента. Соренсън включи на заден, излезе от паркинга на мотела и потегли към магистралата. Не след дълго стъпи на рампата и увеличи скоростта. На изток се трупаха тъмни дъждовни облаци. Лошото време отказваше да ги остави на мира. Соренсън постави джиесема си на стойката на таблото. Той издаде кратко писукане, за да покаже, че се зарежда. В следващия миг започна да звъни. Не тихо и накъсано както преди, а силно и мощно през тонколоните. Соренсън прие обаждането. Мъжки глас докладва, че пътува към мястото, югоизточно от Демойн, Айова, съгласно инструкциите.

Соренсън изключи и поясни:

— Моят екип криминолози отиват при Делфуенсо.

— Именно за нея би трябвало да говорим — кимна Ричър. — Как е възможно Бюрото да прекрати случай, при който загива невинен човек?

— Случвало се е и преди — сви рамене тя.

— Но фактите остават.

— Ние не оспорваме смъртта на Делфуенсо. Хора умират всеки ден.

— А как е умряла?

— Никой не знае. Пътувала е до съседния щат със собствената си кола. После колата се запалва. Вероятно самоубийство. Може би се е нагълтала с хапчета и е спряла да изпуши последната си цигара. Която впоследствие е паднала някъде в колата. Никога няма да разберем, защото всички доказателства са били унищожени от пожара. Включително флаконът с хапчетата и всичко останало.

— Това ли е сценарият на шефа ти?

— Проблемът вече е местен. С него ще се заеме шериф Гудман. Което едва ли ще се случи, защото някой със сигурност ще се погрижи и за него.

— А какво става с изчезналия свидетел? И той ли е изтрит от схемата?

Соренсън пак сви рамене.

— Никому неизвестен местен фермер, доказан любител на чашката, живее под наем, без сериозна партньорка. Хора като него изчезват постоянно. Някои се появяват отново, други — не.

— И това ли е по сценария?