Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Разбирам, но онова, което наистина искам да проумея, е — защо?
— Разкриването на мотива — заяви Трешър, внушавайки, че въпросното понятие има точно толкова смисъл за науката, колкото и тълкуването на сънища — не е сред нещата, за които съм квалифициран. За него питай приятелчетата ни от екипа за криминални разследвания.
Клайн се обърна към Хардуик:
— Счупената бутилка е оръжие, което човек използва, ако няма нищо друго под ръка в момента, ако е в бар и не са му позволили да внесе нож или пистолет. Какво би накарало човек, който носи зареден пистолет, да вземе със себе си и счупена бутилка? И защо би я използвал, след като вече е убил жертвата си с пистолета?
— За да се увери, че е мъртъв? — предположи Родригес.
— Тогава защо просто не е стрелял още веднъж? Защо всъщност не го е прострелял в главата, още първоначално? Защо е целил врата?
— Може би не е бил добър стрелец.
— От метър и половина? — Клайн се обърна отново към Трешър. — Сигурни ли сме, че това е последователността — застрелян, а после намушкан?
— Да, до определено ниво на „професионалната увереност“, както се изразяваме в съда. Барутните изгаряния, макар и малобройни, личат ясно. Ако вратът вече е бил покрит с кръв от намушкване преди изстрела, би имало твърде малка вероятност да са толкова отчетливи.
— А и щяхте да откриете куршума. — Червенокосата произнесе това по такъв спокоен и ненатрапчив начин, че я чуха много малко хора. Клайн бе един от тях. Гърни също. Зачудил се беше кога ли това ще хрумне на някого. Изражението на Хардуик бе неразгадаемо, но не беше изненадан.
— Какво имате предвид? — попита Клайн.
Тя отговори, без да отмества очи от екрана на лаптопа си:
— Ако нападението бе започнало с четиринайсет пробождания във врата, четири от които са го пронизали изцяло, жертвата едва ли би успяла да се задържи права. А ако изстрелът е отправен от горе на долу към лежащ по гръб човек, куршумът би бил в земята под тялото му.
Клайн й хвърли преценяващ поглед. За разлика от Родригес, помисли си Гърни, той притежаваше достатъчно интелигентност, за да я уважава у другите.
Родригес направи опит да поеме отново управлението:
— Какъв калибър е куршумът, който търсим, докторе?
Трешър го изгледа над ръба на очилата, които не спираха да се плъзгат по дългия му нос.
— Какво трябва да направя, хора, за да ви накарам да схванете поне елементарните правила на патологията?!
— Знам, знам — недоволно каза Родригес, — плътта е твърде еластична и податлива на влияния, хлътва, разширява се, не можете да отговорите с точност и така нататък, и така нататък. Но можеш ли да кажеш дали е по-скоро 22-калибров, или 44-калибров? Направи професионално предположение.
— Не ми се плаща да предполагам. Освен това хората помнят не повече от пет минути, че е било просто предположение. Онова, което запомнят, е, че съдебният лекар е споменал нещо за 22-ри калибър, а се е оказало, че греши. — Очите му проблеснаха хладно, явно си припомняше подобна случка. Накрая каза само: — Като изровите куршума от стената на къщата и го предадете на балистиците, ще разберете…
— Докторе — прекъсна го Клайн като малко момченце, което задава въпроси на Магьосника, — възможно ли е да се прецени точният интервал от време между изстрела и последвалите го промушвания?
Тонът на въпроса като че успокои Трешър.
— Ако времето между двете беше по-голямо и при условие, че и двата типа рани са кървили, щяхме да открием кръв в два различни стадия на съсирване. А в този случай ще кажа, че двата вида рани са възникнали в рамките на прекалено кратко време, така че подобно сравнение не може да бъде извършено. Можем да сме сигурни само, че интервалът е бил сравнително кратък. Но е прекалено трудно да се прецени дали става въпрос за десет секунди, или десет минути. Това е добър въпрос от гледна точка на патологията, впрочем — заключи той, като по този начин го разграничи от зададения от капитана.
Устните на последния потрепнаха.
— Ако това е всичко, което можете да ни съобщите към момента, докторе, няма да ви задържаме повече. Ще получа писмения ви доклад не по-късно от седмица, броено от днес, нали?
— Мисля, че точно това казах. — Трешър вдигна издутото си куфарче от масата, кимна на окръжния прокурор с тънка усмивка и излезе от стаята.