Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
Запрати думите по тях като че ли бяха артилерийски снаряди, изстреляни по вражеска позиция. След като прецени, че цялата съпротива е потушена, той се обърна към окръжния прокурор, който бе изслушал с нарастващо нетърпение речта му. Сега говореше по съвсем друг начин, с безкрайно уважение и сладко като мед:
— Шеридън, знам, че си поел личен ангажимент да участваш през цялото време в този случай. Има ли нещо, което да желаеш да кажеш на нашия екип?
Клайн се усмихна широко с нещо, което от по-голямо разстояние би могло да се сбърка с топлина. Отблизо прозираше полираният нарцисизъм на политик.
— Единственото, което ще кажа, е, че съм тук, за да помагам. По всеки начин, по който мога. Вие, момчета, сте професионалисти. Обучени, опитни, талантливи професионалисти. Познавате си работата. Това шоу е ваше. — Намек за кикотене стигна до ухото на Гърни. Родригес примигна. Възможно ли бе Родригес да е така добре настроен към честотата на Хардуик? — Но съм съгласен с Род. Това може да се превърне в цирк, в шоу, прекалено трудно за контролиране. Със сигурност ще се появи по телевизията — и много хора ще го гледат. Подгответе се за търсещи сензация заглавия от типа „Кърваво убийство на Ню Ейдж гуру“. Независимо дали ви харесва, или не, господа, този случай е кандидат за вестникарски фурор. Не искам да заприличаме на задниците в Колорадо, които прецакаха случая с Джон Бенет, нито на онези в Калифорния, които провалиха случая Симпсън. Ще се окажем с много топки във въздуха, а ако започнат да падат, ще стане голяма каша. Тези топки…
Любопитството на Гърни за това как ще бъдат разположени, в крайна сметка остана незадоволено. Натрапчива мелодия на мобилен телефон накара Клайн да замлъкне и привлече вниманието на всички, предизвиквайки у тях различна степен на раздразнение. Родригес наблюдаваше как Хардуик бавно бърка в джоба си, вади от него оскърбителния апарат и произнася сериозно мантрата на капитана отпреди малко: „Комуникация, комуникация и пак комуникация!“. После натисна бутона за разговор и каза:
— Хардуик слуша… Продължавай… Къде? Съвпадат с обувките?… Някакви признаци как са се озовали там? Някаква представа защо го е направил?… Добре, отнесете ги в лабораторията по възможно най-бързия начин!… Няма проблем. — Натисна бутона за край на разговора и замислено се зазяпа в телефона.
— Е? — запита Родригес, чийто поглед леко се бе смекчил под влияние на любопитството.
Хардуик адресира отговора си към червенокосата жена с безполовия костюм, която бе отворила лаптопа си на масата и го гледаше в очакване:
— Новини от местопрестъплението. Открили са обувките на престъпника — или поне някакви туристически обувки, които съвпадат с отпечатъците, които започваха от тялото. В момента ги транспортират към хората ти в лабораторията.
Червенокосата кимна и започна да пише нещо.
— Мисля, че ти каза, че следите отиват до средата на нищото и изчезват там — каза Родригес, като че бе хванал Хардуик в някаква измама.
— Да — отговори Хардуик, без да го поглежда.
— Е, тогава къде са открили тези обувки?
— По средата на същото нищо. На едно дърво близо до мястото, където свършваха следите. Висели на един клон.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че твоят убиец се е покатерил на някакво дърво, свалил си е обувките и ги е оставил там?
— Така изглежда.
— Ами… къде… Исках да кажа, какво е направил след това?
— Нямаме ни най-бегла идея, мамка му! Може би обувките ще ни насочат в правилната посока.
Родригес се разсмя рязко; смехът му напомняше за лай.
— Да се надяваме, че все нещо ще го стори. А междувременно, да се върнем към набелязания дневен ред! Шеридън, мисля, че те прекъснаха.
— С топките му във въздуха — долетя шепотът на вентрилоквиста.