Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
— Не точно прекъснат — отговори Клайн с усмивка, която казваше „мога да превърна всяко нещо в свое преимущество“. — Истината е, че бих предпочел да слушам — особено когато новините идват от мястото на събитието. Колкото по-добре схващам проблема, толкова повече помощ мога да окажа.
— Да бъде както желаеш, Шеридън. Хардуик, и без това привлече вниманието на всички. Можеш да ни предоставиш и останалите факти — толкова кратко, колкото е възможно. Окръжният прокурор щедро ни отделя от времето си, но е много зает човек. Постарай се да не го забравяш.
— Добре, дечурлига, чухте човека! Ето сбитата, под формата на компресиран файл, версия, ще я чуете само веднъж. Така че не блейте и не задавайте въпроси. Слушайте!
— Леле! — Родригес вдигна и двете си ръце. — Не бих искал никой да се чувства възпрепятстван да задава въпроси.
— Това беше фигуративно казано, сър. Просто не искам да задържам тук окръжния прокурор по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо. — Уважението, с което произнесе титлата на Клайн, бе съвсем леко пресилено, точно колкото да намекне, че има обида, която обаче да остане безопасно неопределена.
— Добре, добре — каза Родригес с нетърпелив жест. — Продължавай.
Хардуик започна плавно да рецитира наличните данни:
— Три до четири седмици преди убийството жертвата получава няколко писмени съобщения с притеснителен или заплашителен тон, както и две телефонни обаждания, едното от които прието и написано на ръка от секретарката на Мелъри, а другото — прието и записано от самата жертва. Ще ви предоставим копия от тези съобщения. Съпругата на жертвата, Касандра (наричана още Кеди), съобщи, че в нощта на убийството тя и съпругът й били разбудени от телефонно обаждане. Отсреща затворили.
Докато Родригес още си отваряше устата, Хардуик отговори на очаквания въпрос:
— Свързали сме се с телефонната компания, която ще ни даде достъп до наземната стационарна линия и записите от клетъчния телефон от нощта на убийството, както и тези от времето около предишните две обаждания. Въпреки това, като се има предвид до каква степен е планирано изпълнението на това престъпление, много ще се учудя, ако извършителят е оставил телефонна следа, която да може да се проследи.
— Ще видим — закани се Родригес.
Гърни реши, че капитанът е човек, чиято най-важна цел е да покаже, че контролира всяка ситуация или разговор, в които участва.
— Да, сър! — отривисто каза Хардуик със същото преувеличено страхопочитание — твърде неуловимо, за да се хване някой за него — което бе усъвършенствал. — Във всеки случай няколко минути по-късно били обезпокоени от звуци в близост до къщата — звуци, които тя описва като животински крясък. Когато се върнах и я попитах отново, тя обясни, че си е помислила, че се бият миещи мечки. Съпругът й отишъл да провери какво става. Минута по-късно тя чула онова, което определя като „приглушено плясване с ръце“, скоро след което тя излязла да провери. Открила съпруга си да лежи отвън на патиото точно пред вратата. Кръв се леела от раните на врата му и напоявала снега. Изпищяла — или поне смята, че го е направила — опитала се да спре кървенето, не успяла, изтичала обратно в къщата и се обадила на 911.
— Знае ли се дали е променила позицията на тялото, когато се е опитала да спре кървенето? — Родригес накара въпроса да прозвучи подвеждащо.
— Казва, че не може да си спомни.
Родригес бе настроен скептично.
— Аз й вярвам — подчерта Хардуик.
Родригес сви рамене по начин, който разкриваше колко малко цени мнението на други хора.
Като погледна бележките си, Хардуик продължи лишения си от емоции разказ:
— Първи са пристигнали полицаите от Пиъни, последвани от редник Калвин Максън от местното военно поделение. Свързаха се с екипа за криминални разследвания в 1:56 часа сутринта. Аз пристигнах на местопрестъплението в 2:20 сутринта, а от съдебна медицина — в 3:25 сутринта.
— А като заговорихме за Трешър, той къде е? — запита гневно Родригес. — Обади ли се на някого да предупреди, че ще закъснее?
Гърни огледа дългата редица лица на масата. Всички те явно дотолкова бяха свикнали със странното име на съдебния лекар, че въобще не реагираха. Всъщност и никой не се заинтересува от въпроса — което предполагаше, че докторът е от тези хора, които винаги закъсняват. Родригес се втренчи във вратата на конферентната зала, през която Трешър трябваше да е влязъл (преди десет минути). Личеше си, че все повече се ядосва заради това, че нарушават разписанието му.