Авемпарта

- Не, по-скоро беше вода. Спомням за това, защото водата правеше камъните много хлъзгави и за малко щях да се пребия, докато се изкачвахме. Някои от рицарите се подхлъзваха; затова съм го запомнил.

- И спомена, че елфите сушели дрехи на слънцето?

Есрахаддон поклати глава:

- Виждам накъде биеш, но дори и елф не би могъл да преплува реката.

- Това може и да е истина, но защо тогава са били мокри? Беше ли горещ ден? Възможно ли е да са се къпали?

Есрахаддон повдигна вежди недоверчиво:

- В тази река? Не, беше ранна пролет и още беше студено.

- Тогава как са се измокрили?

Ройс чу слаб шум зад себе си. Понечи да се обърне, но се овладя.

- Не сме сами - прошепна той.

* * *

- Когато нанасяш удар, пристъпвай с крака от страната на оръжието ти, това ще ти придаде повече замах и по-добро равновесие - каза Ейд-риън на Терън.

Двамата отново бяха при кладенеца. Бяха станали рано и Ейдриън обучаваше фермера на някои основни движения с помощта на два дървени меча, изработени от дръжки на гребла. За негова изненада, Терън бе по-чевръст, отколкото изглеждаше и въпреки размера си, старецът се движеше добре. Ейдриън го бе запознал с парирането, контраудара, фле-ша, мушването и сега работеха над атака, състояща се от финт, париране и рипост.

- Разрязванията и намушкванията трябва да следват едно след друго без почивка. Акцентът е винаги върху бързината, агресивността и заблудата. И всичко трябва да бъде без излишни усложнения - обясняваше Ейдриън.

- Аз бих го послушал. Ако има някой, който да разбира от бой с пръчки, то това е Ейдриън.

Ейдриън и Терън се обърнаха, за да видят двама ездачи, всеки от които водеше и пони, натоварено с колове и торби. Бяха млади мъже, не по-възрастни от Тракия, но облечени като млади принцове - в прекрасни жакети и чорапи, с плисирани яки и поръбени с дантела.

- Моувин! Фанън? - каза Ейдриън, удивен.

- Не бъди толкова изненадан - Моувин отпусна поводите на коня си, за да му позволи да си отскубне трева.

- Малко ми е трудно. Какво в името на Марибор правите тук?

Точно тогава от гъстата гора изникна процесия музиканти, хералди,

рицари и коли. Дълги червено-златни банери се изливаха на утринната светлина, докато знаменосците предвождаха марша, следвани от оперените империалистки стражи на нифронската църква.

Ейдриън и Терън се отдръпнаха по посока на дърветата, докато шествието от елегантно обвити жребци и позлатени бели каляски се изливаше. Имаше добре облечени духовници и войници в ризници от метални брънки, рицари със своите оръженосци, от своя страна повели товарни коне, претрупани с лъскави брони. Вееха се благороднически банери дори от Калис и Трент, но също така имаше и присъстващи от простолюдието - сурови мъже с широки мечове и белязани лица, монаси в протрити раса и горяни с дълги лъкове и зелени качулки. Подобна сбирщина разнообразни образи припомни на Ейдриън за цирка, който бе видял веднъж, макар тази колона мъже и коне да изглеждаше твърде сериозно, за да позволи подобни сравнения. В ролята на ариергард бяха шестима мъже в червено и черно с емблема, изобразяваща счупена корона. Водеше ги висок слаб мъж с дълга черна коса и къса брадичка.