Смърт във Виена

— Как са те открили тук?

Габриел си задаваше същия въпрос. Подозренията му се спряха на розовобузия австрийски ректор на „Анима“ — епископ Теодор Дрекслер.

— И така, къде ще ходим след това? — попита Киара.

— Ние?

— Шамрон ми каза да пазя гърба ти. Искаш да не изпълня пряката заповед на мемунех?

— Той ти е казал да ме наблюдаваш в Рим.

— Задачата беше обща — отговори тя с предизвикателен тон.

Габриел полежа още известно време, галейки косата й. Наистина той можеше да използва спътник и втори чифт очи. Като се имаха предвид обаче свързаните с това рискове, би предпочел това да е някой друг, а не жената, която обичаше. Но пък тя се бе доказала като безценен партньор.

На нощното шкафче имаше сигурен телефон. Той набра Йерусалим и събуди Моше Ривлин от дълбокия сън. Ривлин му даде името на човек в Буенос Айрес заедно с телефонен номер и адрес в barrio54 Сан Телмо. След това Габриел позвъни на аржентинската авиокомпания и запази две места в бизнес класата за полета на следващата сутрин. Затвори слушалката. Киара облегна бузата си на гърдите му.

— Ти крещеше нещо, когато тичаше към мен по онази уличка — промълви тя. — Спомняш ли си какво казваше?

Не можеше. Сякаш се бе събудил, неспособен да си спомни сънищата, които бяха обезпокоили неговия сън.

— Ти крещеше на нея — поясни Киара.

— На кого?

— На майка си.

Габриел си припомни картината, която бе изникнала пред очите му по време на безумния бяг от мъжа на моториното. Допусна, че наистина бе възможно да е викал на майка си. Откакто бе прочел свидетелските й показания, не мислеше почти за нищо друго.

— Сигурен ли си, че Ерих Радек е човекът, който е застрелял клетите момичета в Полша?

— Толкова сигурен, колкото може да бъде свидетел шейсет години след случилото се.

— А ако Лудвиг Фогел наистина е Ерих Радек?

Габриел се протегна и загаси лампата.