Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— Как е името на този човек?
Часовникаря отговори честно на въпроса.
Мълчание, после:
— Ще сляза след минутка, господине.
Часовникаря разтвори якето си и разгледа набръчканата рана точно под дясната му ключица. Горещината на куршума бе обгорила подкожните кръвоносни съдове. Имаше малко кръв; чувстваше само интензивно туптене и студ, предизвикан от шока. Тресеше го. Оръжие с малък калибър, предположи той, най-вероятно 22-калибров пистолет. Не беше от оръжията, които нанасят сериозни вътрешни поражения. Въпреки това се нуждаеше от лекар, за да извади куршума и старателно да почисти раната, преди да се е възпалила.
Той вдигна очи. В предния двор се появи облечена в расо фигура и предпазливо се приближи до вратата — послушник, около петнайсетгодишен, с лице на ангел.
— Ректорът каза, че не е удобно да идвате в семинарията по това време — съобщи момчето. — Той предлага да намерите друго място за нощувка.
Часовникаря измъкна своя глок и го насочи към ангелското лице.
— Отвори вратата! — прошепна той. — Веднага.
— Да, но защо трябваше да го изпращаш тук? — Гласът на епископа внезапно се повиши, сякаш предупреждаваше богомолци за опасността от грях. — Би било по-добре за всички замесени той веднага да напусне Рим.
— Той не може да пътува, Теодор. Нуждае се от лекар и от място за почивка.
— И сам виждам това. — Очите му се спряха за миг на фигурата, седнала от другата страна на бюрото му — мъж с прошарена коса и масивни рамене като на акробат. — Но трябва да си даваш сметка, че поставяш „Анима“ в ужасно компрометиращо положение.
— Положението на „Анима“ ще изглежда още по-зле, ако нашият приятел професор Рубенщайн успее в начинанието си.
Епископът въздъхна тежко.
— Може да остане тук за двайсет и четири часа, нито минута повече.
— И ще му намериш лекар? Някой дискретен?
— Познавам точния човек. Той ми помогна преди две години, когато едно от момчетата влезе в малка схватка с римски грубиянин. Сигурен съм, че мога да разчитам на неговата дискретност по този въпрос, макар че огнестрелна рана едва ли е ежедневно събитие в една семинария.
— Убеден съм, че ще измислиш някакво обяснение. Ти си съобразителен, Теодор. Може ли да поговоря с него?
Епископът подаде слушалката. Часовникаря я сграбчи с оцапаната си с кръв ръка. После погледна към прелата и с едно поклащане на главата му даде знак да напусне собствения си кабинет. Убиецът доближи слушалката до ухото си. Мъжът от Виена попита какво се е объркало.
— Вие не ми казахте, че мишената ще бъде охранявана. Ето това се обърка.
И Часовникаря обясни за ненадейната поява на второ лице на мотор. Последва кратка тишина, след това мъжът от Виена заговори с доверителен тон:
— В бързането си да те изпратя в Рим съм пропуснал да ти съобщя важна информация за мишената. Като си помисля, това е било грешка от моя страна.
— Важна информация? И каква е тя?
Мъжът от Виена го уведоми, че мишената някога е била свързана с израелското разузнаване.
— Съдейки по тазвечерните събития в Рим — допълни той, — тези връзки са останали силни както някога.
„Боже мили! — помисли си Часовникаря. — Израелски агент?“ Това не беше незначителна подробност. Прииска му се да се прибере във Виена и да остави стареца да се оправя сам с бъркотията. Вместо това реши да обърне положението в своя финансова изгода. Ала имаше и нещо друго. Никога преди не бе се провалял в изпълнението на договорените условия. Не беше само въпрос на професионална гордост и репутация. Той просто не мислеше, че ще е много мъдро от негова страна да остави да се измъкне един потенциален враг, и то враг, свързан с разузнавателна служба, безмилостна като израелската. Рамото му започна да пулсира. Очакваше с нетърпение да вкара един куршум в главата на този миризлив евреин. И в неговия приятел.
— Цената ми за тази задача току-що се повиши — каза Часовникаря. — Съществено.
— Очаквах го — отговори мъжът от Виена. — Ще удвоя възнаграждението.
— Ще го утроите — парира Часовникаря и след известно колебание мъжът от Виена прие. — Но ще можете ли да откриете местонахождението му отново?
— Имаме едно важно предимство.
— Какво е то?
— Знаем следата, по която върви, и къде ще отиде след това. Епископ Дрекслер ще се погрижи да получиш необходимото лечение. Междувременно си почини. Напълно убеден съм, че скоро отново ще се чуем.