Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
Завиха към реката. Алфонсо погледна в огледалото за обратно виждане. Животът му, изпълнен с преследване от военните главорези и нацистките симпатизанти, беше изострил инстинкта му за самосъхранение.
— Следи ни една девойка на мотоциклет.
— Да, знам.
— Щом сте знаели, защо не казахте нищо?
— Защото тя работи за мен.
Рамирес я изгледа продължително в огледалото.
— Разпознавам тези бедра. Това момиче беше в ресторантчето, нали?
Габриел бавно кимна. Главата му бучеше.
— Вие сте много интересен човек, мосю Дюран. И голям късметлия. Тя е красавица.
— Просто се съсредоточете в шофирането, Алфонсо. Тя ще пази гърба ви.
Пет минути по-късно Рамирес паркира на улица, простираща се по протежение на пристанището. Киара ги подмина, после направи кръг и спря в сянката на едно дърво. Аржентинецът изключи двигателя и го инструктира накратко:
— Повечето досиета, отнасящи се до нацистите в Аржентина, се съхраняват под ключ в Информационното бюро. Официално те все още са недостъпни за репортери и учени, въпреки че старият тридесетгодишен период на цензура отдавна приключи. Дори и да успеем да влезем в хранилищата на Информационното бюро, вероятно няма да открием кой знае какво. По всеобщо мнение, Перон е унищожил най-изобличаващите документи през 1955 година, когато бе свален от поста чрез преврат.
От другата страна на улицата една кола намали и мъжът зад волана изгледа продължително момичето на мотоциклета. Рамирес също го забеляза. Той огледа за миг колата в огледалото за обратно виждане, преди да обобщи:
— През 1997 година правителството създаде Комисия за изясняване на нацистката дейност в Аржентина. Сблъсках се със сериозни проблеми още в началото. Виждате ли, през 1996 година правителството е изгорило всички изобличаващи досиета, които все още е притежавало.
— Тогава защо е трябвало да създават комисията?
— Защото искаха да получат признание, че са опитали, разбира се. Но в Аржентина търсенето на истината може да стигне само дотук. Едно реално разследване би разкрило истинската дълбочина на съучастничеството на Перон в масовото преселение на нацистите от Европа след войната. То би разкрило и факта, че мнозина от тях все още продължават да живеят тук. Кой знае? Може би и вашият човек.
Габриел посочи към сградата.
— Е, какво е това?
— „Хотелът на имигрантите“, първата спирка за милиони преселници, дошли в Аржентина през XIX и XX век. Правителството ги е настанявало тук, докато успеят да си намерят работа и място за живеене. Сега Имиграционната служба използва сградата за склад.
— Склад за какво?
Рамирес отвори жабката и извади оттам хирургически гумени ръкавици и стерилни хартиени маски.
— Това не е най-чистото място на света. Надявам се, че не се боите от плъхове.
Габриел повдигна дръжката и удари с рамо вратата. На отсрещната страна на улицата Киара изключи двигателя на мотоциклета и се приготви да ги чака.
Един отегчен полицай стоеше на пост пред входа. Девойка в униформа седеше пред работещ вентилатор на бюрото за регистрация и четеше модно списание. Тя плъзна регистрационния журнал по прашното бюро. Рамирес се подписа и добави часа. Появиха се две ламинирани табелки с щипчици за закачване. Тази на Габриел беше с номер 165. Той я закрепи на джоба на ризата си и последва спътника си към асансьора.
— Остават два часа до затварянето — извика девойката, след това отгърна следващата страница на списанието.
Качиха се в товарен асансьор. Рамирес дръпна решетката и натисна бутона за най-горния етаж. Асансьорът се заклатушка бавно нагоре. Малко по-късно, когато се разтърси и спря, въздухът бе толкова горещ и изпълнен с прах, че беше трудно да се диша. Алфонсо си сложи ръкавиците и маската. Габриел направи същото.