Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— С какво мога да ви помогна?
— Търся синьор Мондиани.
Мъжът кимна, сякаш да потвърди, че Часовникаря е намерил търсения човек. Превзетата усмивка разкри факта, че му липсваха няколко зъба.
— Вие сигурно сте господинът от Виена — каза Мондиани. — Познах гласа ви.
Италианецът подаде ръка. Тя беше мека и влажна, точно както се бе опасявал Часовникаря. Мондиани заключи външната врата и закачи на витрината табела, която известяваше на английски и италиански, че магазинът е затворен. След това поведе госта през един коридор по разнебитено дървено стълбище. На края на стълбите имаше малък офис. Пердетата бяха спуснати, а въздухът бе изпълнен с миризма на дамски парфюм. И на още нещо — възкисело и напомнящо за амоняк. Мондиани направи жест към дивана. Часовникаря погледна надолу — пред очите му проблесна картина. Остана прав. Италианецът сви слабите си рамене: Както желаете.
Той седна зад бюрото си, сложи в ред някакви книжа и приглади косата си. Тя беше боядисана в неестествен оранжево-черен цвят. Оплешивяващият австриец с останалата му прошарена ивица коса сякаш го караше да се чувства по-самоуверен, отколкото беше в действителност.
— Вашият колега от Виена каза, че искате оръжие. — Мондиани отвори чекмеджето на бюрото, извади тъмен предмет с плосък метален край и го положи благоговейно върху нахапаната с кафе попивателна хартия, сякаш беше свещена реликва. — Вярвам, че това ще ви удовлетвори.
Часовникаря протегна ръка. Мондиани постави оръжието в дланта му.
— Както виждате, това е деветмилиметров глок. Вярвам, че сте добре запознат с тази марка. В крайна сметка е австрийски пистолет.
Часовникаря вдигна поглед от оръжието.
— Това било ли е благословено от Светия отец, както останалата част от вашия инвентар?
Съдейки по мрачното му изражение, Мондиани не намери забележката за смешна. Той отново бръкна в отвореното чекмедже и извади кутия с патрони.
— Искате ли втори пълнител?
Часовникаря нямаше намерение да влиза в престрелка, но пък човек винаги се чувстваше по-сигурен с допълнителен пълнител в един от джобовете си. Кимна утвърдително и втори пълнител се появи върху бюрото.
Австриецът отвори кутията с мунициите и започна да поставя патрони в пълнителя. Мондиани попита дали иска и заглушител. Без да вдига поглед, Часовникаря отново кимна.
— За разлика от самото оръжие, той не е изработен в Австрия. Правен е тук — отбеляза италианецът с гордост, — в Италия. Когато стреля, пистолетът ще възпроизведе шум, не по-силен от шепот.
Часовникаря вдигна заглушителя до дясното си око и погледна през цевта. Доволен от изработката, той го постави на бюрото до другите неща.
— Желаете ли още нещо?
Австриецът напомни на синьор Мондиани, че е поискал и мотоциклет.
— А, да, моторино! — каза италианецът, като вдигна високо комплект ключове. — Той е паркиран пред магазина. Има две каски, точно както искахте, с различни цветове. Избрах черен и червен. Надявам се, че това ви задоволява.
Посетителят погледна часовника си. Мондиани разбра намека и се зае да придвижи нещата. Взе бележник и молив с надъвкан край и започна да изготвя сметката.
— Оръжието е чисто и не може да бъде проследено — поясни той, докато дращеше с молива върху листа. — Предлагам да го хвърлите в Тибър, когато приключите. Полицията никога няма да го намери там.
— А мотоциклетът?
— Краден е — отговори Мондиани. — Оставете го на някое обществено място с ключовете — пред пълна пицария например. Сигурен съм, че след няколко минути ще си намери нов собственик.
Италианецът завъртя последната цифра и обърна бележника към Часовникаря, така че да може да види сумата. Слава богу, беше в евро. Въпреки че и самият той беше бизнесмен, австриецът мразеше да извършва сделки в лири.
— Не е ли малко прекалено, синьор Мондиани?
Италианецът сви рамене и му отправи още една противна усмивка. Часовникаря взе заглушителя и внимателно го зави в края на цевта на пистолета.