Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
Пацнер сипа вино на Габриел.
— Чух, че Буенос Айрес е чудесен по това време на годината.
Двамата се разделиха на Пиаца Фарнезе и Габриел се отправи пеш по Виа Джулия към хотела си. Нощта бе станала студена и на улицата беше тъмно. Дълбоката тишина, съчетана с грубия паваж, му даде възможност да си представи Рим такъв, какъвто е бил преди век и половина, когато мъжете от Ватикана все още са държали върховната власт. Представи си Ерих Радек, вървящ по същата тази улица, докато е чакал своя паспорт и билет за свободата.
Но дали действително Радек бе дошъл в Рим?
Според документите на епископ Худал, Радек бе пристигнал в „Анима“ през 1948 година и скоро след това бе напуснал като Ото Кребс. Ели Коен бе поставил Кребс в Дамаск през май 1963 година. След това, според същите сведения, той бе заминал за Аржентина. Фактите показваха крещящо несъответствие в случая срещу Лудвиг Фогел. Според документите във виенския държавен архив, Фогел бе живял в Австрия от 1946 година, работейки за американските окупационни власти. Ако това бе вярно, Фогел и Радек вероятно не можеха да бъдат един и същ човек. Как тогава да се обясни увереността на Макс Клайн, че е виждал Фогел в Биркенау? А пръстенът, който Габриел бе взел от хижата на Фогел в Горна Австрия? 1005, добра работа, Хайнрих… А ръчният часовник? На Ерих с обожание, Моника… Дали друг мъж бе дошъл в Рим през 1948 година, представяйки се за Ерих Радек? И ако беше така, кой бе той?
„Много въпроси — помисли си Габриел — и само една възможна следа за проследяване: Фишер отговори, че това не било изненадващо, тъй като наскоро Кребс се бил преместил в Аржентина“. Пацнер беше прав. Габриел нямаше друг избор, освен да продължи издирването в Аржентина.
Дълбоката тишина бе нарушена от подобното на насекомо бръмчене на едно моторино. Габриел погледна през рамо към мотоциклета, който зави на ъгъла и навлезе във Виа Джулия. Мотоциклетът внезапно увеличи скоростта си, насочвайки се право към него. Габриел спря и извади ръцете си от джобовете на палтото. Трябваше да вземе решение. Да остане намясто като истински римлянин или да се обърне и да избяга? Решението бе взето няколко секунди по-късно, когато мотористът с каска бръкна под якето си и измъкна пистолет със заглушител.
Габриел се шмугна в тясна уличка в съседство, когато от дулото на пистолета излетяха три огнени езичета. Трите куршума уцелиха ъгъла на една сграда. Габриел наведе глава и затича още по-бързо.
Мотоциклетът се движеше с твърде голяма скорост, за да вземе завоя. Той поднесе в началото на уличката, след което се завъртя тромаво, описвайки кръг, и това даде възможност на Габриел да спечели няколко ценни секунди, за да увеличи преднината си. Той свърна надясно в уличка, успоредна на Виа Джулия, после рязко зави наляво. Планът му бе да се насочи към булевард „Виктор Емануел II“ — една от най-оживените артерии на Рим. Там щеше да има движение и пешеходци по тротоарите. На булеварда винаги можеше да намери място, където да се скрие.
Воят на мотоциклета се усили. Габриел погледна през рамо. Той още го следваше, скъсявайки дистанцията с тревожна бързина. Габриел се понесе в неудържим бяг, загребвайки въздуха с ръце, като дишаше хрипливо и накъсано. Забеляза сянката си на паважа отпред — един съсипан, луд човек.
Втори мотор влезе в уличката точно срещу него и намали скорост. Мотористът, с каска на главата, измъкна оръжие. А, значи така било — капан, двама убийци, никаква надежда за измъкване. Габриел се почувства като мишена в стрелбище, която очаква да бъде прекатурена.
Продължи да тича под светлината на уличното осветление. Ръцете му се вдигнаха и той погледна собствените си длани — изкривени и напрегнати — ръце на измъчен персонаж в експресионистична картина. Осъзна, че крещи. Звукът се удряше в гипсовата мазилка и тухлените стени на околните сгради, резонирайки в ушите му, така че едва чуваше бръмченето на мотоциклета зад гърба си. Пред очите му изникна картина: майка му край един път в Полша с Ерих Радек, допрял пистолет до слепоочието й. Едва тогава си даде сметка, че крещеше на немски. Езикът на неговите сънища. Езикът на неговите кошмари.
Вторият убиец насочи оръжието си, после вдигна наличника на каската си.
Габриел чу собственото си име.
— Залегни! Залегни! Габриел!
Осъзна, че това бе гласът на Киара. И се хвърли на улицата.
Куршумите на Киара прелетяха над главата му и уцелиха връхлитащия мотоциклет. Той се завъртя, загубил контрол, и се блъсна в стената на съседната сграда. Убиецът излетя над кормилото и се стовари на паважа. Пистолетът му се приземи на няколко крачки от Габриел. Той посегна да го вземе.