Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
Но не беше само хокеят на трева. Всичко между Али и Спенсър се превръщаше в съревнование. В седми клас двете се обзаложиха за това коя ще успее да си хване по-голямо гадже. Въпреки че никоя от тях нямаше да излезе и да си го признае, и двете знаеха, че тяхната цел номер едно е Иън. Всеки път, когато бяха в дома на Спенсър, а Мелиса и Иън също бяха там, Али нарочно минаваше край него с разкопчана риза или се пъчеше, за да могат да изпъкнат гърдите й.
Изобщо не се държеше така, сякаш смята, че Иън е извратен. Александра Прат определено се беше объркала.
На паркинга изръмжа автобус и Спенсър стреснато подскочи. Ариа я гледаше с любопитство.
— Всъщност защо питаш?
Спенсър преглътна на сухо. „Кажи им“ — помисли си тя. Но устата й остана затворена.
— Просто от любопитство — отвърна най-накрая и въздъхна тежко. — Щеше ми се да има нещо, което да намерим — нещо важно, което да вкара Иън в затвора завинаги.
Хана ритна една твърда буца лед.
— Да, но какво?
— Тази сутрин Али не спираше да повтаря, че пропускам нещо — замислено произнесе Спенсър. — Някаква голяма улика.
— Али ли? — Слънцето проблесна върху малките сребърни халки на Емили.
— Сънувах я — обясни Спенсър и пъхна ръце в джобовете си. — Всъщност в съня ми имаше две Али. Едната беше в шести клас, а другата в седми. И двете ми бяха ядосани, държаха се така, сякаш има, нещо, което ще ми извади очите, а аз не го виждам. Повтаряха, че зависи от мен… и че скоро вече ще бъде прекалено късно. — Тя се потърка по гърбицата на носа, опитвайки се да облекчи пулсиращата си глава.
Ариа загриза нокътя на палеца си.
— Преди два месеца и аз сънувах Али, и сънят ми беше подобен на твоя. Случи се точно, когато осъзнахме, че тя тайно се среща с Иън, и в съня ми не спираше да повтаря: „Истината е пред очите ти, истината е пред очите ти“.
— И аз сънувах Али в болницата — напомни им Хана. — Стоеше точно до мен. Непрекъснато повтаряше да не се притеснявам. Че тя е добре.
Студени тръпки побиха Спенсър. Тя се спогледа с останалите, опитвайки се да преглътне огромната буца в гърлото си.
На паркинга започнаха да спират все повече автобуси. На тротоара пред основното училище се изсипаха малки хлапета, които носеха кутиите си с обяд и говореха едновременно. Спенсър отново си спомни как Иън й се беше усмихнал предишната вечер и беше изчезнал сред дърветата. Сякаш смяташе, че всичко това е игра.
„Само още няколко часа“ — напомни си тя. Областният прокурор щеше да накара Иън да се огъне и най-накрая да признае, че е убил Али. Може би дори щеше да успее да го принуди да признае, че се е подигравал със Спенсър и останалите, преструвайки се на новия А. Иън имаше много пари — можеше да наеме цял отбор от А. шпиони и да контролира цялата операция от затвора. Освен това имаше причина да им изпраща съобщения: не искаше никоя от тях да даде показания. Искаше да уплаши Спенсър и да я накара да каже, че не е видяла Иън с Али в нощта, когато Али изчезна. Че всъщност си го е измислила.
— Радвам се, че от утре Иън пак ще е под ключ — въздъхна Емили. — Всички ще можем спокойно да отидем на събирането утре.
— Няма да се успокоя, докато не го затворят завинаги — отвърна Спенсър, задавена от сълзи. Гласът й се понесе отвъд сухите клони на дърветата, високо в тюркоазено синьото зимно небе. Тя започна да навива кичур коса на пръста си, като едва не го скъса. „Само още няколко часа“ — повтори си тя. Но тези няколко часа внезапно й се сториха цяла вечност.
22.
Отново дежа вю
Хана съблече тъмночервеното си кожено яке и го хвърли в шкафчето си, докато от тонколоните в коридорите на „Роузууд дей“ се носеше прочутата симфония на Дворжак „Из Новия свят“. До нея стояха Кейт, Наоми и Райли и обсъждаха момчетата, които си бяха паднали по Кейт.
— Може би не трябва да ограничаваш възможностите си — казваше Наоми, пресушавайки чашата си с лешниково капучино. — Ерик Кан е много секси, но Мейсън Байърс всъщност е големият улов в „Роузууд дей“. Всеки път, когато си отвори устата, ми иде да му разкъсам дрехите. — Семейството на Мейсън беше живяло десет години в Сидни и той говореше с лек австралийски акцент. Звучеше така, сякаш е прекарал целия си живот на някой слънчев плаж.
— Мейсън играе във волейболния отбор — светнаха очите на Райли. — Видях негова снимка от последния турнир в годишника — беше си съблякъл ризата. Жесток!