Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
— Леле — прошепна Ариа, а стомахът й се разбушува още повече.
Някъде по средата на алеята тя забеляза двама души, които вървяха бавно към задния паркинг. Ила беше хванала Ксавие под ръка и двамата бяха облекли дебели вълнени палта.
Ариа скри лицето си под голямата, обшита с кожа качулка. Предишната вечер, след като Ксавие я целуна, тя беше избягала по стълбите в стаята си и се беше заключила. Когато няколко часа по-късно най-накрая се осмели да излезе, тя откри Майк да седи до кухненската маса и да яде от огромна купа с шоколадови мюсли. Щом я зърна, той се намръщи.
— Да не си казала нещо гадно на Ксавие? — озъби й се той. — Когато свърших разговора си, видях как се омете оттук. Да не се опитваш да прецакаш работата му с мама?
Ариа му обърна гръб, твърде засрамена, за да каже каквото и да било. Беше повече от сигурна, че целувката е била грешка, прищявка. Дори Ксавие изглеждаше изненадан и изпълнен със съжаление за това, което беше направил. Но тя определено не искаше Майк — или който и да е друг — да разбере. За съжаление някой вече знаеше: А. А Ариа вече му беше направила напук, като съобщи на Уайлдън за предишния есемес. Цяла нощ беше очаквала обаждане от Ила, която щеше да й каже за загадъчното съобщение, в което се казваше, че Ариа се е натиснала на Ксавие, а не обратното. Ако Ила научеше за това, Ариа щеше да бъде прогонена от семейството си завинаги.
— Ариа! — извика Ила, която разпозна дъщеря си под качулката. Тя й махна с ръка, викайки я при себе си. Ксавие изглеждаше притеснен. Ариа беше сигурна, че в мига, когато останеха насаме, той щеше да започне да й се извинява. Но на фона на всичко останало днес, тя просто нямаше сили да се оправя и с това.
Ариа сграбчи ръката на Спенсър, обръщайки гръб на майка си.
— Да влизаме — дръпна я тя. — По-бързо.
Спенсър сви рамене. Те се обърнаха към тълпата на стълбите. Ариа придърпа още по напред качулката си, а Спенсър прикри лицето си с ръкав, но въпреки това репортерите ги забелязаха.
— Спенсър! Какво мислиш, че ще се случи на делото днес? — развикаха се те. — Ариа! Какво ти струваше всичко това? — Ариа и Спенсър си стиснаха здраво ръцете и забързаха ход. Пред вратата на съда стоеше един полицай от роузуудската полиция, който ги пусна вътре. Дишайки тежко, те се шмугнаха през вратата.
В коридора миришеше на паркетин и афтършейв. Иън и адвокатът му още не бяха пристигнали, затова повечето хора се бяха събрали пред съдебната зала. Сред тях имаше много полицаи от роузуудския участък и представители на общинската власт, както и съседи и приятели. Ариа и Спенсър махнаха на Джаксън Хюз, добре изглеждащият областен прокурор. Когато Джаксън отстъпи встрани, Ариа глътна ментовата си дъвка от изненада. Зад него стоеше семейството на Али. Господин и госпожа Дилорентис и… Джейсън. Ариа го беше виждала наскоро — той присъстваше на паметната служба за Али и на прочитането на обвинението на Иън — но всеки път, когато го зърваше, тя не можеше да не си помисли колко е красив.
— Здравейте, момичета — каза госпожа Дилорентис, приближавайки се към тях. Бръчките между очите й бяха още по-дълбоки, отколкото си ги спомняше Ариа, но тя все още изглеждаше стройна и елегантна. Тя огледа преценяващо двете момичета. — И двете толкова сте се издължили — произнесе тя с тъга в гласа, сякаш намеквайки, че ако Али беше жива, тя също щеше да бъде висока.
— Успявате ли да се справите? — попита Спенсър с най-възрастния си глас.
— Стараем се — усмихна се смело госпожа Дилорентис.
— Във Филаделфия ли ще отседнете? — поинтересува се Ариа. Преди няколко месеца, когато четяха обвинителния акт на Иън, семейство Дилорентис бяха отседнали там.
Госпожа Дилорентис поклати глава.
— Наехме къща в един съседен град за периода, докато трае процеса. Решихме, че ще ни бъде доста трудно всеки ден да пътуваме дотам. Предпочетохме да бъдем някъде по-наблизо.
Ариа повдигна изненадано вежди.
— Можем ли да направим нещо за вас? — попита тя. — Например… да помагаме в къщата? Имате ли нужда от разчистване на снега по алеята? Двамата с брат ми можем да дойдем.