Мис Порочна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-61-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Порочна». Краткое содержание книги:
Хана няма да се спре пред нищо, за да стане кралицата на градчето.
Спенсър изравя скандалните тайни на своето мило семейство.
Емили не може да мисли за нищо, освен за новия си приятел (момче, представете си!)
А пък Ариа одобрява с подозрителен ентусиазъм вкуса на майка си към мъжете…
Сега, след като убиецът на Али най-сетне е зад решетките, момичетата се чувстват спокойни. Но който забравя миналото е осъден да го повтори. А след толкова време сладураните би трябвало да си знаят, че аз винаги ги наблюдавам…
А.
Ксавие я погледна колебливо.
— Майка ти каза, че си била заедно с Алисън онази нощ.
Ариа примигна и кимна.
— В десет и петдесет вечерта Иън Томас и Алисън са близо до ямата в задния двор на семейство Дилорентис — продължи дикторът. Неясната фигура на Иън се сборичка с Али. — Предполага се, че е имало борба, Томас е блъснал Дилорентис в ямата и се е върнал в къщата към единайсет и пет.
— Ужасно съжалявам — рече меко Ксавие. — Не мога дори да си представя как си се чувствала.
Ариа прехапа устни и притисна една от плюшените възглавнички към гърдите си.
Ксавие се почеса по главата.
— Честно да си кажа, бях много изненадан, когато обявиха, че Иън Томас е техният заподозрян. Въобще не ми изглеждаше като такова момче.
Ариа настръхна. Какво като Иън беше спретнато, възпитано богато момче? Това не го правеше светец.
— Е, направил го е — сопна му се тя. — Точка.
Ксавие кимна смутено.
— Не исках да прозвучи така. Това просто е доказателство, че всъщност не познаваме никого наистина, нали?
— Това можеш непрекъснато да го повтаряш — изръмжа Ариа.
Ксавие отпи дълга глътка от бутилката си с минерална вода.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Ариа впери безизразен поглед в отсрещната стена. Майка й още не беше свалила семейните снимки с Байрън, включително любимата на Ариа, в която четиримата стояха на ръба на водопада Гулфос в Исландия. Бяха се придвижили до ръба на скалата, която надвисваше над пенещата се вода.
— Можеш да ме телепортираш обратно в Исландия — каза тъжно тя. — Защото за разлика от теб и брат ми, аз я обожавам. С понитата й и всичко останало.
Ксавие се подсмихна. Очите му блестяха.
— Всъщност трябва да ти издам една тайна. Аз също много харесвам Исландия. Казах онези неща само за да се харесам на Майк.
Ариа се ококори.
— Не мога да повярвам! — Тя го удари с възглавницата. — Как може да си такъв подмазвач!
Ксавие грабна възглавницата от своя ъгъл на дивана и я вдигна заплашително над главата си.
— Подмазвач, а? Върни си думите назад!
— Добре, добре — разсмя се Ариа, вдигайки ръка. — Мир!
— Късно е за това — изкикоти се Ксавие.
Той се наведе напред, приближавайки лицето си към нея. Твърде близко. Внезапно устните му се притиснаха към нейните.
Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае какво точно става. Очите й се разшириха. Ксавие я държеше за раменете, пръстите му се впиваха в кожата й. Ариа изписка леко и отметна главата си назад.
— Какво, по дяволите! — ахна тя.
Ксавие се отдръпна рязко. За миг Ариа беше твърде замаяна, за да помръдне. След това скочи от дивана колко се може по-бързо.
— Ариа… — Лицето на Ксавие се сгърчи. — Почакай. Аз…
Тя не можеше да му отговори. Краката й бяха омекнали и при скока от дивана едва не си изкълчи глезена.
— Ариа! — извика отново Ксавие.
Но тя продължи да върви. Когато стигна до стълбището, телефонът й, който лежеше на бюрото в спалнята й, иззвъня. Имате 1 ново съобщение, проблесна на екрана.
Тя си пое дълбоко дъх и го отвори. Съобщението се състоеше само от две думи:
Пипнах те!
И както обикновено, беше подписано единствено с буквата А.
21.
Спенсър затаява дъх
Обявата беше забодена над рампата за велосипеди така, че всеки да може да я види. „Утре започва Капсулата на времето — пишеше там с големи черни букви. — Пригответе се!“.
Иззвъня последният звънец. Спенсър забеляза Ариа, която седеше на каменния зид и рисуваше. Хана с розовите си пухкави бузки стоеше до Скот Чин. Емили си шушукаше нещо с останалите плувкини, Мона Вандерваал отключваше скутера си, а Тоби Кавана се беше навел под едно отдалечено дърво и разравяше с пръчка малка купчина пръст.
Али разблъска тълпата и смъкна обявата.
— Джейсън ще скрие едното парче от знамето. И ще ми каже къде е.
Всички започнаха да мърморят. Али премина наперено през навалицата и подаде ръка за „дай пет“ на Спенсър. Което беше доста изненадващо — досега Али никога не беше обръщала внимание на Спенсър, въпреки че живееха врата до врата.