Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Откритите до Батак, с. Сгрелча (окр. Пазарджишки) и с. Кочан фигурки потвърждават мнението на Ат. Милчев, че те били поставяни като дар в надгробните могили. И трите фигурки се отнасят към предримската епоха. Хронологическите граници на останалите фигурки не са така ясни, но може да се допусне, че в по-голямата си част те са от епохата на римското владичество в Тракия.
Няколко паметника, публикувани от Н. Гиздова от разкопките в м. Цепина край с. Дорково (окр. Пазарджишки), поставят въпроса за по-ранното съществуване на този тип култови фигурки. Тези главички на животни вероятно трябва да се свържат с украсата на някои езичести дръжки (рис. 51). По начина на третиране на изображението те показват голяма прилика с животинското изображение. Структурата и начинът на изпичане предполагат по-ранна дата, т.е. ранножелязната епоха или даже по-рано. Фигурките от с. Цепина, които нямат и много сигурна стратиграфия, не доказват съществуването на култови фигурки от разглеждания тип още през ранножелязната епоха, а по-скоро биха служили като свидетелство за развита тракийска пластика през по-ранните векове.
Какъв е произходът на тези култови фигурки? Нееднократно е обръщано внимание на значението на предметите, откривани в насипа на надгробните могили. Те безспорно имат отношение към култа на мъртвите и свързаните с него ритуали. Без съмнение такъв е случаят с дебелия пласт от керамика, култови предмети и монети в могила № 4 в с. Кочан. Вероятно подобни са и случаите с откритите култови фигурки при Батак и Стрелча. Всички тези могили принадлежат на траките, а еднаквата датировка на погребенията и материалите от насипа на могилите им потвърждават култовия му характер. Ако това бяха материали, попаднали случайно в насипа заедно с пръстта, те едва ли щяха да бъдат едновременни.
Освен в безспорно тракийските могили култови фигурки са открити и в селища. Тук за съжаление мястото и обстоятелствата на откриването им невинаги са ясни (с. Яна, окр. Софийски, Търговище). Но и в тези случаи те произхождат от тракийска среда, което позволява окончателно да утвърдим принадлежността на „келтските“ култови фигурки към паметниците на тракийската култура.
Освен тази голяма група предмети, характерни за тракийската култура и погрешно приписвани на келтите, спрямо други тракийски произведения не е допускана подобна грешка. Някои неточности се срещат само при определянето на отделни предмети. Така например една фибула от с. Лакатник (окр Софийски) е причислена към латенските изделия, докато тя е безспорно тракийска и се датира към II–I в. пр.н.е.
В гроб № 32 от некропола в с. Равна (окр. Варненски) е открита частично запазена фибула въз основа на запазените в урната метални части: спирала и лък от бронз, игла от желязо. М. Мирчев е направил реконструкция. Тази фибула няма никакви паралели. Отделните ѝ елементи, като например спиралата, могат да бъдат свързани с латенската култура. Точно това дава основание на Б. Хензел да я представи като прототип на тракийския тип фибули, внесен от територията на латенската култура. Във връзка с това, че датата на тези елементи е много ранна (V в. пр.н.е.), струва ни се, че такова твърдение няма основание. Би трябвало по-скоро да се приеме, че реконструкцията на фибулата, направена от М. Мирчев, е невярна.
Заключение
Нашествията, претърпени от народите на Балканския полуостров, са се отразили върху културното им развитие по различен начин. Галатите са сред тези народи, които играели ролята не само на грабители и разрушители. Те допринесли, от друга страна, и за обогатяване културата на местните племена, а част от тях се е заселила между балканските племена.
През цялата първа половина на I хил. пр.н.е. културата на Балканския полуостров се развива и укрепва след значителните миграции, които започнали в последните векове на II хил. пр.н.е. и завършили през първите векове на I хил. пр.н.е. Може да се твърди, че от VIII в. пр.н.е. балканските народи вече развиват своята икономика и култура в условията на мир и спокойствие. Близостта на гръцкия свят, който по това време извършва великата колонизация, тесните връзки, които балканските народи (траки, илири) поддържат с него, позволяват на всички племена от този район да използуват в развитието си най-високите постижения на тогавашния свят. През следващите години техните култури се развиват в рамките на балканската общност, като черпят нееднократно образци и елементи, създадени в други културни центрове. Тук трябва да споменем за културата на персите, която била разпространявана чрез гръцките колонии по крайбрежието на Мала Азия, както и при непосредственото им появяване на Балканския полуостров през VI в. пр.н.е. Съществено значение при оформянето на културния облик на балканските народи има принадлежността или връзките им с различни културни кръгове. Така например траките, живеещи в земите, граничещи на изток с Черно, а на юг с Егейско море, взимат активно участие в живота както на черноморския културен кръг, така и на източносредиземноморския. Северозападните тракийски племена поддържат контакти с централноевропейските народи. Тези контакти обаче нямали толкова голямо значение за развитието на тракийската култура, каквото имали при втория по численост „варварски“ народ на Балканския полуостров — илирите. Същевременно техните контакти с гръцкия свят били значително по-слаби, отколкото с народите от Карпатската котловина или Източните Алпи. Македони, пеони и други племена, живеещи в централната част на Балканския полуостров, развили своята култура в сянката на гръцката цивилизация. Тази близост осигурила бързото развитие на тяхната култура, която от средата на I хил. пр.н.е. започнала да влияе на обкръжаващите ги народи.