Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Шпори. У келтите шпорите се появяват през ЛТ Д. Откритите в Тракия се отнасят към същото време и са идентични с келтските.
Срещат се и в погребения от I в. от н.е. (обр. 53).
Апликации на бойни колесници. Металните апликации от бойна колесница от Мезек са единствените открити досега в Тракия с латенски произход. Това са два бронзови клина за оси, четири бронзови халки и вероятно свързан с колесницата предмет с халка (обр. 34). Всички части са украсени с мотиви, характерни за пластичния стил в келтското изкуство, съществувал в земите на чешко-баварската група в Западна и Източна Келтика от ЛТ Б2/ЛТ Ц1 до края на ЛТ Ц, т.е. от първата половина на III в. пр.н.е. до първата половина на II в. пр.н.е. Той се характеризира с деформации и карикатурни метаморфози на човешки и животински изображения. Това е свободен графично-пластичен стил с много растителни мотиви. Подобни апликации от с. Мезек са открити в Панония, Бавария, Галия и др.
Керамика. Малкото проучени в Тракия селища от IV–I в. пр.н.е. не позволяват да се разгледа подробно присъствието на латенската керамика в Тракия. Данните, с които разполагаме за момента, са от устна информация на някои изследователи, които още не са публикували материалите. В Севтополис са открити няколко фрагмента графитна керамика, както и един съд, доближаващ се по форма твърде много до латенските. По-точната им хронология при такава информация не може да се установи, но графитната керамика в латенската култура се появява в ЛТ Б2 (IV–III в. пр.н.е.) и е в употреба до ЛТ Д (I в. пр.н.е.). Ако действително откритата в Севтополис керамика е такава, то естествено възниква въпросът за културната и етническата ѝ интерпретация, но върху това в момента може само да се разсъждава.
В погребението с латенско въоръжение в Кълново сред местната тракийска и импортирана елинистическа керамика е открита и правена на колело сива латенска паница. Подобни на нея фрагменти са известни и от Дългопол. Това са всичките археологически обекти на тракийската култура, на които са открити фрагменти или цели съдове от латенски произход. Трябва да очакваме в близко време техният брой да се увеличи.
Към последната група паметници, на която тук ще бъде обърнато внимание, са каменните и глинените култови фигурки, както и няколко единични паметника, които в научната литература се приписват на келтите.
„Келтски“ култови фигурки. В няколко последователни статии Т. Герасимов обърна внимание на един известен, но неинтерпретиран дотогава в литературата проблем. Става дума за зооморфните култови фигурки. След това в отговор се появиха мнения, критикуващи схващанията му, сред които най-сериозна бе критиката на Б. Хензел, а от българските учени — на Ат. Милчев (обр. 51).
Каква е хронологията на тези фигурки? И двамата най-сериозни техни изследователи в случая се опират на най-несигурните в археологическата работа методи, т.е. на стиловия анализ, както и датирането по аналогии. Най-сигурният метод естествено е определянето на датата чрез разглеждане на целия контекст, в който е открит паметникът. Макар и непоследователно и невинаги добросъвестно, Т. Герасимов прилага в някои случаи този метод. Обратно, Б. Хензел се увлича по стиловия анализ и достига до датирането на фигурката, открита в селище от римската епоха (Мухово) към ранножелязната.
Въпреки че от Тракия са известни около 100 фигурки, хронологическите им граници е трудно да се определят. Липсват достатъчно данни за средата, в която са намерени, често публикациите не са пълни, много от тях са случайни находки. Много от фигурките могат да се датират общо към времето на съществуване на съответния обект (Севтополис, Мухово, Кюстендил, вилата в кв. Подуяне в София). Най-добре засега е датирана каменната фигурка на кон от надгробна могила № 4 край с. Кочан (окр. Благоевградски). Тя е намерена в периферията заедно с фрагменти от есхара, множество фрагменти керамика и монети, които ясно датират този пласт от насипа към III–II в. пр.н.е. В общи линии култовите фигурки в Тракия могат да се датират от втората половина на IV в. пр.н.е. (Севтополис) до V в. от н.е. (крайната дата на Мухово). Датировката на последния обект бе вече разгледана по-горе, поради което тук само ще добавим, че остава открит въпросът с един фрагмент от блюдо с черен фирнис от т.нар. рибни блюда. Той е намерен в едно от помещенията в м. Дреновската лъка край с. Мухово. За съжаление в публикациите той е представен само с рисунка, а сред материалите от разкопките, набиращи се в Пазарджишкия окръжен исторически музей, не фигурира. Този единствен и непроверим аргумент за по-ранното датиране на едното от селищата при с. Мухово не е достатъчен, за да се приеме отнасянето на селището, а оттам и на фигурките към предримската епоха. Връзката с тази епоха е дотолкова, доколкото през римско време и точно от времето на Мухово настъпва разцвет на някои традиции от елинистическа епоха.