Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Две погребения, открити на територията на Тракия и датирани в III в. пр.н.е. и първата половина на II в. пр.н.е., вероятно принадлежат на галати. Те не са типични за латенската култура от тази епоха, нито пък за тракийската. Някои елементи от погребалния обред и съставът на погребалните дарове позволяват да се предположи, че погребаните са келти (Кълново, Казанлък). Ако бъдещите проучвания потвърдят тази хипотеза, знанията за галатската култура ще бъдат значително задълбочени в една нова насока и по отношение на цялата келтска диаспора в Източното Средиземноморие. Може да се каже, че келтите преживели не само силна елинизация, а и тракизация, като запазили същевременно редица елементи на своята култура.
Особено интересен сред въпросите, засягащи втория етап, е този за отношенията на галатите от Тиле и от други келтски енклави с тракийските градове и с най-важния от тях — Кабиле. Новооткритите археологически, епиграфски, нумизматични и други материали потвърждават хипотезата, че те са били както мирни, така и враждебни.
Началото на третия етап (около средата на II в. пр.н.е.) на келтското присъствие е свързано с икономическия и културния разцвет на скордиските и нарастването на военната им мощ. В началото на П в. пр.н.е. това келтско племе играе вече значителна роля на Балканите, след като сломило икономическата и културната сила на местните илирийски и тракийски племена (автариати, дарданци, трибали), а вероятно и подчинило повечето от тях. Не е изключено това да е било свързано в някои случаи и с разширяването на етническото присъствие на скордиските на територията на тези племена.
През третия етап изчезва характерната за втория етап разпръснатост на галатското присъствие. Местното население или е приело и постепенно асимилирало, или унищожило изолираните огнища на келтския поселищен живот. Намаляват, а даже и изчезват галатските наемници в балканските армии главно поради постепенното подчиняване на балканските народи от Рим, а и поради липсата на нови попълнения. Източник на нашествия и влияния сега са двете огнища на галатската култура в северните части на Тракия. Продължителното съжителство на скордиските с трибалите и на келтите от Североизточна Тракия с гетите довежда до силното културно, а даже и етническо смесване (келто-тракийски народ). Сътрудничеството на скордиските с различни тракийски племена в борбата им срещу римската армия в Македония свидетелствува за трайното присъствие на келтите в балканската действителност. Същото се отнася и до келтите от територията на гетите.
Археологическата изворова база за проучване на келтското присъствие в Тракия през третия етап е най-богата. Това е времето след преминаването на тракийската култура в нова епоха на развитие. В оформянето ѝ през този етап определена роля изиграли и поддържаните с латенската култура контакти. Заетите през първия и втория етап изделия с латенски произход навлизат дълбоко в бита на тракийските племена. Те се разпространяват и в тези земи, където през по-ранните етапи изделията на латенската култура не са познати (напр. латенските фибули от Родопите). Появяват се нови елементи — пафти, шпори — и се забелязват заемки и в други сфери на културата — например в погребалния ритуал.
Развитието на възприетите латенски елементи в рамките на тракийската култура се извършвало по каноните, установени в латенската култура, въпреки че със сигурност е доказано възпроизвеждането на някои от тях от тракийски майстори (Стара Загора). Това е можело да се осъществи само при поддържането на тесни контакти с келтския свят до края на I в. пр.н.е.
Сложен остава въпросът за етническата принадлежност на погребенията в Северозападна Тракия от т.нар. група Падиа—Панагюрски колонии на З. Вожняк. Съществуването на келтски топоними, сведенията за смесен келтско-тракийски народ и смесена скордиско-трибалска археологическа култура показват, че трябва да се допусне съществуването на скордиски етнически елементи на територията на трибалите. Като допълнителен аргумент може да се посочи и следният факт — трибалите обитавали територия, богата на различни руди, и имали развита металургия. Скордиските, също известни металурзи, били принудени да търсят залежи на необходимите им руди. По този начин съдбата противопоставила и свързала двата народа.
Последният етап от присъствието на келтски елементи започва по времето, когато отделни части на Тракия вече са завладени от Рим. Сега вече културните процеси в отделните провинции на Тракия са различни. Поради по-силната романизация на Мизия латенските елементи, навлезли в тракийската култура през третия етап, бързо изчезват. В Тракия, която живее по-самостоятелен културен живот, те се запазват до II в. от н.е. По това време се появяват освен някои стари изделия на латенската култура, възприети от траките в предишните етапи, и нови паметници, вероятно свързани с присъствието на галийски легиони в Тракия и Мизия, например оброчни плочки на Епона.