Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)

В Тракия най-старите латенски щитове са изобразени в дромоса на Казанлъшката гробница. След тази най-ранна следа няма данни за употребата на латенски щитове в Тракия чак до края на II в. пр.н.е. (т.е. присъствие на кръгли умба в погребения с въоръжение). Откритото напоследък умбо в гроба от Кълново от ЛТ Ц1 от втората половина на III и първата половина на II в. пр.н.е., разрешава предположението, че липсата на метални части от щитове в гробовете от това време е резултат от особеностите на погребалния ритуал през III и първата половина на II в. пр.н.е. (т.е. рядко практикуваното полагане на пълно въоръжение, включително и щитове), както и на състоянието на проучванията. Изображенията в Казанлъшката гробница илюстрират ако не началото, то поне ранните моменти от разпространението на келтските щитове в Тракия, които се запазили в употреба без прекъсване до появата на нови чужди образци (римски, сарматски и др.), а дори и по-късно (умба от погребения от I–II в). В тракийските погребения преди всичко се срещат кръгли умба (рис. 50). Тази тяхна форма добре определя времето на появата на погребенията с пълно въоръжение в Тракия. В латенската култура кръглите умба се появяват в късната фаза на ЛТ Ц2 и са единственото укрепване на централната част на щита през ЛТ Д. Характерен за келтските кръгли умба за разлика от германските е широкият бряг. Всички умба от Тракия имат такъв бряг и много често полукръгли изрязвания, както и украса на брега с релефни линии, характерни единствено за умбата на скордиските. Умбото от с. Търнава (окр. Врачански), което има тесен бряг и ниска калота, трябва да се отнесе към края на I в. пр.н.е. и вероятно е признак на северно влияние, подобно на това при токите (т.е. на културата на германските племена).