Аз съм пратеникът
- Автор: Зузак Маркус
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 9789546410276
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пратеникът». Краткое содержание книги:
Тя ме буди малко по-късно. Още сме на дивана. На масата се е събрала малка армия от бутилки. Все едно ни наблюдават. Като зрители на катастрофа. Одри ме поглежда сериозно, поколебава се и ме пита:
- Мразиш ли ме, Ед?
Замаян от газираното и водката в стомаха ми, отговарям много сериозно:
- Да. Мразя те.
И двамата избухваме в смях и прогонваме внезапната тишина. Когато тя се връща, се засмиваме отново. Смехът се върти шеметно пред нас и ние го разпалваме все повече.
Когато най-сетне се успокояваме, Одри ми прошепва:
- Не те виня.
Будя се още веднъж от чукане по вратата.
Довличам се до нея и пред мен се изправя човекът, който избяга от таксито ми. Сякаш е изминала цяла вечност.
Изглежда ядосан.
Както обикновено.
Прави ми знак с ръка да мълча и казва:
- Просто - следва ефектна пауза - мълчи и слушай. Виж какво, Ед - продължава той още по-раздразнено, а поръбените му с жълто очи се опитват да ме издерат. - Три часът сутринта е. Адски е задушно, а ние стоим тук.
- да - съгласявам се. Над главата ми виси облак от алкохолни изпарения. Почти очаквам да завали. - Стоим.
- Не се бъзикай с мен, момче!
Главата ми се върти. Отстъпвам крачка.
- Извинявай. Какво има?
Той мълчи, а въздухът помежду ни е зареден с взрив. Отваря уста.
- Утре. Точно в осем вечерта. "При Мелусо". - Тръгва си, но се сеща нещо. - Ще ми направиш ли една услуга?
- Разбира се.
- Спри вече с тия картофи, за бога. Гади ми се от тях. - Той ме сочи заплашително. -И побързай. Може би си мислиш, че нямам нищо по-интересно за вършене, но не е така.
- Добре. Имаш право. - Макар и зашеметен, се опитвам да изкопча още информация. - Кой те праща?
Младият мъж с обточените в златно очи, черните дрехи и гадното настроение се връща на стъпалата на верандата.
- Откъде да знам, Кенеди? - Дори се изсмива и клати глава. - Може би не само ти получаваш аса по пощата. Замислял ли си се за това?
Той остава още малко, обръща се и с тежка стъпка се отдалечава. Разтваря се в мрака. Слива се с него.
Одри стои зад мен и сега имам за какво да мисля.
Записвам си за ресторанта.
Осем вечерта утре. Трябва да съм там.
Залепвам бележката на хладилника и отивам да си легна. Идва Одри. Спи с преметнат върху мен крак и ми е приятно да усещам дъха й на гърлото си. След десетина минути казва:
- Кажи ми, Ед. Кажи ми какво стана.
Веднъж вече съм й разказвал за посланията на асото каро, но не в подробности. Сега съм страшно уморен, но й разказвам.
За Мила. Красивата Мила. И виждам молбата в очите й, докато ме кара да потвърдя, че е била добра с нейния Джими. За Софи. Босото момиче с... Одри вече спи.
Тя спи, но аз продължавам да говоря. Разказвам й за "Едгар Стрийт" и за всички останали улици. За камъните. Побоищата. Отец О’Райли. Анджи Карузо. Братята Роуз. Семейство Татупу.
В този момент съм щастлив и искам да остана буден, но скоро нощта се спуска неумолимо и ме запраща в прегръдките на съня.
9.♠ Жената ♠
Прозявката на едно момиче може да е толкова красива, че стомахът да те присвие.
Особено когато се прозява, докато стои в кухнята ти по гащи и риза.
Одри прави точно това, докато мия чиниите. Изплаквам една чиния, а тя разтърква очи, прозява се, после се усмихва.
- Добре ли спа? - питам я.
Тя кимва.
- Ти си удобен, Ед.
Осъзнавам, че мога да го приема зле, но всъщност е комплимент.
- Седни - казвам й и без никаква задна мисъл гледам копчетата на ризата й и бедрата й. Проследявам краката й надолу към коленете, прасците и глезените. Само за част от секундата. Ходилата й изглеждат меки и нежни. Сякаш ще се разтопят върху кухненския! под.
Правя й корнфлейкс и тя започва да го хрупа. Не е нужно да я питам дали иска. Някои неща просто ги знам.
Това се потвърждава по-късно, когато Одри се е изкъпала и се е облякла.
На входната врата ми казва:
- Благодаря, Ед. - Замълчава за миг и добавя: - Знаеш ли, ти ме познаваш най-добре и се отнасяш с мен най-добре. С теб се чувствам най-удобно. - Тя дори се навежда към мен и ме целува по бузата. - Благодаря ти, че ме изтърпя.
И се отдалечава, а аз все още чувствам устните й върху кожата си. Вкуса им.
Гледам я как върви по улицата и свива зад ъгъла. Тя знае, че стоя и я гледам и точно преди да завие, се обръща за последно и ми маха. В отговор вдигам ръка и тя изчезва.
Бавно.
Понякога болезнено.
Одри ме убива.
И ми направи една услуга, става ли? Спри с тия картофи, за бога.