Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
От няколко дни не се бе обличала за работа и сега носеше джинси, фланела, маратонки и синя лента, която придържаше косата й назад. И никакъв грим. Потърка ръцете си една в друга и пак ги погледна. Изненада се — това бяха ръцете на възрастна жена. Гризеше си ноктите и едноседмичният вече червен лак се бе излющил и изглеждаше жалък. Сви дясната си ръка в юмрук, после я отпусна, после пак стисна пръсти и ги задържа така, докато я заболя. Стари или не, в тези ръце имаше още сила.
Остана най-силно шокирана от нещо, което все още не можеше да си обясни — старите й приятели в кабинета на Харди наистина я бяха уплашили. Тя играеше наравно с мъжете от години, успокояваше или четеше конско на клиентите си, не отстъпваше по нищо на приятелите и любовниците си, бе безцеремонна и безмилостна в съдебната зала, не търпеше глупости и не даваше пет пари за нищо. Затова бе успяла. Затова я обичаше Дейвид.
Тя мислеше, че се познава, но сега дори това не бе ясно. Нищо не беше ясно. Не знаеше коя е, каква иска да бъде, какво иска да прави. Но по-силен от всичко друго беше суровият й гняв. Никога преди не бе изпитвала подобна ярост, не подозираше дори, че такова чувство може да съществува. Желанието да причини болка някому бе почти като физическа болка някъде в стомаха й. Това я плашеше повече от всичко друго.
Мислите й се върнаха към мъжете в офиса на Харди. Познаваше ги от цяла вечност или поне така й се струваше. Те бяха нейни колеги в правния й живот. Бе стажантка на Дизмъс в прокуратурата, когато още учеше в юридическия колеж, а той самият едва започваше кариерата си. Глицки бе също постоянно присъствие в живота й, много преди да започне работа в „Убийства“, с неговото остро чувство за справедливост, за честност, с неговия педантизъм на тема спазване на закона.
Но онази сутрин всички те — хора на закона — говореха на равна нога с човек като Джон Холидей. Да, Холидей, Дизмъс и Ейб сега бяха замесени заедно, в това не можеше да има никакво съмнение.
А тя? Къде беше тя — една добра адвокатка? С тях? Ако не бе вярвала в силата на закона при всички обстоятелства, значи през всичките тези години е била най-голямата измамница. Нима това, че на тях им се струваше, че законът не може да им осигури защита, им даваше право да действат от негово име? Нима това, че полицията далеч не се старае да мести планини, за да разкрие убийците от гетата или испанските квартали, бе оправдание или поне смекчаващо вината обстоятелство за жестоката отплата, която търсеха роднините и приятелите на жертвата?
Тя не мислеше така. Не, тя знаеше, че не е така. Познаваше Глицки и Харди и те чувстваха нещата по същия начин. Или поне ги бяха чувствали така до днес.
Днес всичко бе различно.
И Джина бе с тях. Тези мъже бяха станали истинските й съюзници в това. Когато Ейб бе напуснал кабинета на Диз, колективното решение вече бе взето. Той щеше да отиде и да извърши сам арестите, ако не успееше да накара собственото си полицейско управление да го направи. Това бе външната страна на нещата.
А онова, което се криеше зад тях, бе фактът, че Панос и шайката му нямаше да се предадат мирно и тихо. Те не просто бяха способни на насилие, всъщност насилието бе единственото средство, с което преодоляваха пречките. А минутите изтичаха.
Глицки нямаше друга алтернатива и бе взел решението. Той бе уведомил управлението за арестите, но тя знаеше със сигурност, че ще отиде на Кей 70 рано, може би няколко часа по-рано, за да избегне евентуална засада — при всички случаи много преди четири часа, каквато бе уговорката му с Джърсън. И когато те се появят, той щеше да бъде готов да се бие, може би дори да убива. Не бе помолил Харди или Джон, още по-малко нея самата, да го подкрепят по някакъв начин. Всъщност бе непреклонен по този въпрос, като нееднократно им напомни, че е полицай и действа в изпълнение на служебния си дълг. Диз, Холидей и който и да било друг по закон би бил сметнат за престъпник, ако реши да му помогне. Затова те не трябваше да участват.
Ако се намесеха и оцелееха, това щеше да разбие живота им.
Разбира се, той им каза точно къде ще отиде, кога и какво смята да направи, а също и какво очаква да се случи.