Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Ръсел вметна на скорост:
— Балистична експертиза.
Кунео му кимна.
— Имаме куршум и от убийството на Силвърман. Два куршума, ако и пистолетът е един и същ — ето я връзката. Установяваме връзката, за нула време получаваме съдебно разпореждане и тръгваме на лов за съкровища.
След като напуснаха кабинета на Джърсън, Ръсел отиде до компютъра на отдела и изпрати до лабораторията писмо по електронната поща с молба за експертиза, обозначено като „Убийства — спешно“. Куршумите от двете местопрестъпления сигурно вече бяха заведени под номер в шкафа с веществени доказателства в мазето на Палатата. Когато куршумите стигнеха до криминалната лаборатория — а между нея и Палатата имаше непрекъсната куриерска връзка, — те можеха да ги сравнят с електронен микроскоп, което нямаше да отнеме повече от петнайсет минути.
Ако имаха късмет, можеха да приключат още днес. Докато Ръсел беше на компютъра, Кунео провери оставените за тях съобщения и откри, че Рой Панос ги е търсил рано предната вечер — имал страхотни билети за мача този уикенд, които не можел да използва. Ако проявявали интерес, защо да не се срещнат в „Джонс Грил“ в центъра на Трийсет и втори участък, да направят един ранен обяд и да ги вземат.
Обаждането бе преди убийството на Крийд и затова Кунео звънна на Рой да го попита дали е в състояние да се занимава с един такъв обяд. Изтощен, защото почти не бе спал предната нощ, Рой все пак искаше да се срещнат. Можело и да им помогне с нещо по отношение на Крийд, докато случаят е още пресен. Ако неволно бил дочул или разбрал нещо, което би им помогнало да открият убиеца на Мат, той искаше двамата инспектори да го изкопчат от него.
Най-сетне, най-сетне, най-сетне Кунео и Ръсел успяха да се измъкнат от Палатата. В десет без пет бяха паркирали срещу „Ноев ковчег“ и чакаха да им се удаде случай да закопчаят Джон Холидей. И да разберат къде е бил предишната нощ.
След четвърт час Кунео излезе от колата и задумка по вратата на бара за около двайсетина секунди.
В единайсет без четвърт Ръсел вече не можеше да изтърпи нито миг повече да стои в колата до своя свръхенергичен партньор. Той провери отново вратата на „Ноев ковчег“, после тръгна по уличката, която завиваше към задния вход. И той бе заключен. Вътре не светеше и нямаше никакви признаци на живот.
Бяха казали на Рой Панос, че ще се срещнат в единайсет и половина. Десет минути преди това Кунео запали и включи на скорост.
— Как си изкарва прехраната тоя човек, като изобщо не си отваря заведението?
— Може би изобщо няма да се появи — допусна Ръсел. — Може да е избягал.
Кунео погледна към него, прицели се с пръст и натисна въображаемия спусък.
Историите за безброй завоевания, които Джон Холидей разказваше на приятелите си, между които бе и Дизмъс Харди, напоследък бяха пълна измишльотина. Истината бе, че се бе влюбил и не искаше да изглежда като глупак, ако нещата не потръгнеха.
Докато Ръсел и Кунео го чакаха пред „Ноев ковчег“, той бе в прекрасния апартамент на Мишел — скромен, само с една спалня, но изключително добре поддържан. Намираше се откъм задната, „нетуристическа“ права част на „най-кривата улица на света“ — „Ломбард“. Бе само на втория етаж, но точно на това място улицата се спускаше стръмно надолу по една скала, така че от прозореца се разкриваше гледка за милиони към залива и към моста „Голдън Гейт“. Мишел живееше в тези три стаи още от колежа, преди осемнайсет години, и бе останала тук благодарение на контрола върху размера на наемите — днес в Сан Франциско не би могла да си намери и необзаведена пристройка за тези пари. Журналист на свободна практика, Мишел пишеше от време на време за националните списания, но най-често публикуваше в местни вестници и рекламни притурки. Тя се занимаваше също и с приятната работа да пише кратки статии за ресторантите в града, а те й помагаха да закърпи някоя дупка в доходите си, като осигуряваха вечери за нея, а често и за човека с нея.
Отначало не общуваха лично, а чрез Интернет. Всъщност, понеже Мишел подписваше писмата си с псевдонима „господин Майер“, Холидей дори не знаеше, че си пише с жена. В началото на лятото Мишел бе представила в една рекламна притурка, наречена „Рашън Хил Колър“, новооткрит малък испански ресторант — „Тапа Ботъм“, който се намираше в подножието на Рашън Хил.
В статиите на Мишел за различните ресторанти често се долавяше нещо от стила на М. Ф. К. Фишър2 — елементи от културната история, философски разсъждения и споделен личен опит освежаваха иначе баналното представяне на менюто и обстановката в заведението. Тази статия бе събудила у Холидей чувства, които дълго време бе таил дълбоко в душата си.
2
Мери Франсис Кенеди Фишър (1908–1992) — известна американска авторка на кулинарни книги. — Б.пр.